Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Черен лед - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Черен лед

Электронная книга - «Черен лед». Краткое содержание книги:

Далеч на юг от бреговете на Чили, където смразяващото дихание на Антарктика сковава скали, вода и небе в ужасяваща пустиня, един безмълвен и тайнствен пришълец от космоса, долетял преди милиони години, се превръща в най-невероятното предизвикателство пред съвременната наука.
Милиардерът Палмър Лойд решава да се сдобие с това чудо — колосален метеорит, най-големият и най-странният, намиран някога на планетата — за да украси с него грандиозния си частен музей. За да постигне своето, той е готов да плати всякаква цена — от милиони долари, до човешки живот.
Но да се пренесе такава чудовищна тежест до другия край на света е задача на самата граница с невъзможното. Шефът на екипа — Глин, не е свикнал да разчита на късмета и не признава отстъпление — двойната осигуровка е негов железен принцип, а безпощадното преследване на целта — стил на мислене и действие.
Взети са предвид всички възможни ходове, събран е екип годен да отговори на свръхвисоки изисквания — научни, психологически и физически, на хората са обещани огромни пари и слава, а досиетата им са проучени до последната буква. Но въпреки всички осигуровки… планът не сработва, на крачка от осъществяването на великата мечта. Пред прага на Антарктика, сграбчени в мъртвата хватка на ледения ад, авантюристите се сблъскват с ужасяващата загадка за произхода и същността на своята находка. Това е мистерията, която трябва да решат, ако искат да оцелеят. Но пътят към спасението е преграден от разочарования, страх, предателства и смърт — стената от черен лед между човешкото достойнство и гибелта.
1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 171
Перейти на страницу:

— Капитанът се съгласи с тази необичайна уговорка. Ние построихме люка и ние знаем как да го задействаме. Ако възникне малко вероятната необходимост той да бъде използван, това трябва да се направи много внимателно, в точно избран момент и от хора, които са обучени да го направят. В противен случай корабът може да потъне със скалата. — Той се огледа. — Има ли още въпроси?

Последва неспокойно мълчание.

— Разбирам, че това е един необичаен рейс — продължи Глин. — Известна несигурност, дори безпокойство са нещо нормално. Както при всяко пътуване по море, съществуват известни рискове. Както ви казах, онова, което правим, е напълно законно. Няма обаче да ви залъгвам, като твърдя, че и чилийците ще мислят по същия начин. Това са причините всеки от вас да получи премия от петдесет хиляди долара, ако успеем.

Чу се всеобщото ахване на екипажа и последвалия го взрив от оживени приказки. Глин вдигна ръка и отново се възцари тишина.

— Ако някой чувства някакво неудобство относно експедицията, той е свободен да напусне. Ще уредим обратния транспорт до Ню Йорк, ще получи и компенсации.

Той погледна нарочно електротехника Люис.

Мъжът отвърна на погледа му, сетне върху лицето му разцъфна широка усмивка.

— Ти ме купи, приятел.

— Всички имаме достатъчно много работа за вършене — обърна се към групата Глин. — Ако имате да добавите нещо, или да зададете още въпроси, направете го сега.

Огледа ги изпитателно. След това, като видя, че мълчанието бе пълно, кимна, обърна се и закрачи по мостчето.

14.

„Ролвааг“

16:20

Екипажът се разпръсна на малки групички, които тихо разговаряха помежду си, докато се отправяха към местата си. Неочакван порив на вятъра дръпна Макфарлън за якето. Той потърси завета на надстройката и видя Амира. Стоеше до перилата на десния борд и разговаряше с неколцина моряци от палубната команда. Направи някаква забележка и малкият кръжец около нея избухна в смях.

Макфарлън се запъти към офицерската всекидневна. И тя, като повечето помещения на кораба, които бе видял, бе голяма и скъпо, макар и оскъдно, обзаведена. Ала в нея имаше едно много привлекателно за него място: кафеварката, която никога не се изпразваше. Наля си чаша и отпи с доволна въздишка.

— Не искате ли мляко? — долетя зад гърба му женски глас.

Обърна се и видя капитан Бритън. Тя затвори вратата на помещението и пое усмихната към него. Вятърът бе разрошил малко стегнатата плитка под капитанската й фуражка, няколко кичура се спускаха по дългата и елегантна шия.

— Не, благодаря, предпочитам го черно.

Бритън си наля чаша кафе и добави лъжичка захар.

Пиха известно време мълчаливо.

— Трябва да ви попитам нещо — рече Макфарлън, колкото да завърже разговор. — Тази кафеварка изглежда винаги пълна. И кафето винаги е прясно сварено. Как постигате това чудо?

— Няма никакво чудо. Стюардът сварява по една каничка на всеки половин час, независимо дали е необходимо или не. Четирийсет и осем канички на ден.

Макфарлън поклати глава.

— Забележително — рече той. — Но какво пък, то и целият корабът е забележителен.

Капитан Бритън отпи още една глътка кафе.

— Искате ли да го разгледате? — попита тя.

Макфарлън вдигна глава и я погледна. Капитанът на „Ролвааг“ сигурно имаше и по-важна работа. Но въпреки всичко, това би било чудесно. Той изпи последната глътка кафе и остави чашата.

— Звучи страхотно — рече. — Чудех се какви ли тайни крие това голямо старо корито.

— Няма много тайни — рече Бритън, отвори вратата и го повече по широкия коридор. — Просто много и големи пространства, които да се запълват с нефт.

Вратата към главната палуба се отвори и се появи крехката фигурка на Амира. Като ги видя, тя се спря. Бритън й кимна хладно, след това се обърна и пое по коридора. Докато завиваха зад ъгъла, Макфарлън погледна през рамо и видя, че Амира още ги гледаше, глуповато усмихната.

Бритън отвори голяма двойна врата и го въведе в корабния камбуз. Тук мистър Сингх властваше над стюарди, помощник-готвачи и над излъсканите до блясък печки. Имаше огромни фризери, в които човек да влезе в цял ръст, пълни с агнешки плешки, телешки филета, пилета и патици.

— Тук имате достатъчно храна за цяла армия — рече той.

— Мистър Сингх сигурно ще каже, че вие, учените, ядете колкото една армия — усмихна се Бритън. — Хайде, нека оставим това на него.

Минаха през билярдната зала и плувния басейн, спуснаха се на долната палуба и Бритън му показа игралната зала и салета на екипажа. Още една палуба по-надолу попаднаха при жилищните помещение на екипажа: големи единични кабини с индивидуални вани, разположени между коридорите, които вървяха по двата борда на кораба. Спряха се в края на коридора откъм левия борд. Тук шумът на машината бе осезаемо по-силен. Коридорът сякаш нямаше край — с финестрини отляво и врати на кабини отдясно.

1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 171
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)