Робокоп

Автор: Naha Ed
Язык: болгарский
Переводчик: Валентин Попов
Жанр: Классическая проза

Электронная книга - «Робокоп». Краткое содержание книги:

Мърфи бе добро ченге. Той имаше най-тежкия район в най-ужасяващото предградие в един престъпен град. Имаше чудесно семейство, добри приятели и нов партньор. Докато един ден шайка отрепки го застреля.
Само че Мърфи не умря. Той се върна в тяло от стомана — огромен и неуязвим, всяващ смъртен страх… Завърна се на улицата, където все още властваха гадните копелета. Срещу тях застава полицай, който не може да бъде спрян. Суперченге на лов… За да унищожи престъпността. Макар и мъртъв…

Перейти на страницу:

Робо бързо прегледа досиетата на Джо Нелсън, Доги Харис, Чан Олънд, Леон Клингенсмит, Кларънс Бодикър.

Робо хвърли поглед на дългото досие на Бодикър. Напечатано би заело най-малко три страници с единична разредка. Последни добавки…

Подозрение УБИЙСТВО: полицай на ДПД А. Дж. МЪРФИ. Код за достъп на файла ХЖ05183.

Робо отново извика командата за плейбек. Лицето на полицай Ан Люис изплува в паметта му. Тя гледаше към него намръщено.

— Хайде, Мърфи. Това си ти, там отдолу, нали? Робо остави образът да избледнее. Той се обърна към терминала и влезе във файла, означен с ХЖ05183.

На екрана се появи снимка на ченге. Към трийсетте. Високи скули. Дълбоки стоманеносини очи. Тънки устни. Красив по особен начин.

Много малко информация придружаваше снимката.

МЪРФИ, Алекс Джеймс… Убит в акция, ул. „Примроуз Лейн“ 3128, ДПД 8788 [ПОЧИНАЛ] СЕКРЕТНО.

Робо се концентрира върху екрана. Лицето. Думите. Оскъдна информация.

[ПОЧИНАЛ]

Думата като че изгаряше мозъка му.

Той се изключи от терминала и излезе от стаята. В залата мина край Тайлър и Рузвелт.

— Ей, Робо? — подвикна Рузвелт. — Сержант Рийд ми каза, че мога да те намеря тук. Все още не е време за твоята смяна, Робо.

Робо прекоси залата за регистрация и се насочи към изхода. Рузвелт и Тайлър го последваха.

— Ей, Робо? Наистина би трябвало да се изключиш сега за малко.

Робо излезе от полицейското управление. Сержант Рийд седеше зад бюрото на подиума и гледаше как двамата учени се побъркват пред пощурелия си проект. Засмя се вътрешно. Откъде да знае човек, че тази торба с болтове имала акъл въпреки всичко. Едно нещо, което тези образовани задници трябваше да научат, и то да научат бързо. Ченгето си е ченге, без значение от какво е направено.

И ченгетата не вземат акъл от когото и да е.

При бордюра Робо включи турбокрузъра и се понесе с писък по улиците на Стария Детройт.

Нещо го бе обладало. Нещо, което той беше безпомощен да спре. Едно видение продължаваше да се върти в мозъка му.

[ПОЧИНАЛ]

Човек — същество, което търси смисъла.

Платон (427–347 пр. Р.Х.)

Утринната слънчева светлина се отразяваше в покрива на профучаващия турбокрузър и предизвикваше малка цветна дъга, която блещукаше по предното стъкло. Седнал зад кормилото, Робо гледаше разсеяно пустите криволичещи улици на града. Намираше се извън Стария Детройт, на път към предградията.

Дълбоко в себе си той изпитваше нещо. Чувство на загуба, но и на печалба. Искаше нещо. Имаше нужда от нещо. Не можеше да определи какво точно. Като че ли бе насочван от висша сила — програма, която все още не бе осъзнал.

При уличния знак с надпис ПРИМРОУЗ ЛЕЙН намали скоростта. Подкара крузъра покрай дълга редица съвсем еднакви панелни жилища, но различни по цвят и разположение.

Спря пред потъмняла от времето бежова къща. „ПРИМРОУЗ“ 3128. Слезе бавно от колата и се обърна към фасадата. Моравата отпред беше малка и неокосена. Имаше чувството, че някога е била добре поддържана. В земята бе забито колче с табела ПРОДАВА СЕ. Мина покрай дъсчената ограда. Бялата боя на портичката се лющеше.

Влажният пролетен бриз зашумя в самотното дърво сред моравата. Небето потъмня. Слънцето се скри. Замириса на дъжд. В далечината протътна гръм.

Робо отиде до входната врата и натисна дръжката. Вратата беше отключена. Бутна я нерешително. Изглеждаше му някак познато.

Взря се в тъмнината. Къщата беше малка, но разумно проектирана. В стените имаше вградени миниатюрни устройства. Това беше идеалната електронна къща. Несравнимо по-добра от склада, в който спеше.

Робо се позабавлява над последната си мисъл. Какво беше това? Хумор? Той направи гримаса. Никога преди това не бе се сблъсквал с това. Трябва да го изпробва по-често.

Направи три големи крачки навътре. Къщата се освети. Във въздуха се разля фонова музика. Сепнат, Робо се обърна и забеляза на стената близо до входната врата микрофон. Монитор. Телефон. Командна клавиатура. Мониторът се оживи с присветване и на екрана се появи лицето на изпотен човек на средна възраст с лошо оформен перчем и застинала усмивка. Върху лицето на ухиления продавач се насложи емблемата на КОСМИЧЕСКАТА МРЕЖА. Робо гледаше как той намества зле завързаната си вратовръзка.

— Добре дошъл, купувачо — посрещна го той. — Да се поразходим из новия ви дом…

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?