Безразсъдното ангелче
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андреа Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безразсъдното ангелче». Краткое содержание книги:
„Но това е момиче!“ — възкликва сър Даниел Дрюмонд, когато оглежда по-внимателно момчето, което току-що е спасил от войниците на Кромуел.
Хенриета не беше човек, който ще чака бездейно нещо да се случи, убедена беше, че винаги може да се направи нещо, за да настъпи подобрение. Може би й трябваше само време, за да поеме нещата в свои ръце? Не можеше ли и съпруга да омагьоса и съблазни своя съпруг? Даниъл й беше показал какво особено много му харесва, но не очакваше тя да подхване нещо по собствена инициатива. Всичко ставаше когато той реши и както бе решил. Беше толкова неопитна, че досега не се беше усъмнявала, че така трябва да бъде, че така е нормално. Но дали наистина е така?
С тези мисли Хенриета отиде да си легне и сънят й беше изпълнен с объркани и все пак възбуждащи сънища. Когато Даниъл най-сетне се прибра и си легна, капнал, до нея, Хенриета веднага се притисна към гърба му. Даниъл беше твърде уморен, за да го забележи, иначе сигурно щеше да се учуди.
8
Когато Хенриета се събуди, Даниъл още спеше. Изпълнена от снощното си решение, тя се измъкна внимателно от леглото. От огъня в камината беше останала само купчинка пепел. Хенриета се разтрепери в студената сутрин и затова побърза да се облече. Прокара с няколко бързи движения четката през червенорусите си къдрици, после ги вдигна във висока прическа. Върху водата в каната имаше тънка ледена коричка и с нея човек едва ли можеше да прогони съня от очите си. Тя бързо излезе от стаята и изтича по стълбата към кухнята.
— Желая ви добро утро, Доркас — поздрави мило Хенриета, когато влезе с облекчение в топлото помещение. — Горе е студено като в гроб.
— Да. — Доркас стоеше до печката и пържеше яйца за Джо и за мъжа си, които вече седяха край масата. — Не исках да ви попреча, ако вляза да запаля огъня, но щом вече сте будни…
— О, сър Даниъл още спи — прекъсна я Хари. — А пък аз исках да му приготвя любимата му закуска.
— Телешки бъбречета с яйца, нали? — усмихна се Доркас.
— Точно така — потвърди Хенриета. — И ако можехте да ми помогнете малко…
— Първо седнете да закусите — каза мило Доркас. Човек работи по-добре на пълен стомах.
На това правило Хенриета нямаше никакво намерение да възразява, тя се усмихна на двамата мъже и седна и тя край кухненската маса. Стопанинът й отряза филия хляб, а Доркас й сложи в чинията две изпържени с масло яйца.
— На това му казвам пренебрегване!
При това не съвсем шеговито възклицания, Хенриета подскочи на кухненската пейка.
— О, Даниъл, мислех, че си още в леглото.
— Минава седем. А не съм поспаланко, както знаеш. Добро утро на всички. Ако имаш топла вода на печката, Доркас, с удоволствие ще я кача горе…
— Щях да ти я донеса — оправда се Хенриета. — Но исках да те оставя да поспиш и първо да ти приготвя закуската.
Даниъл я изгледа сърдито, но за малко не се разсмя. Хари изглеждаше толкова притеснена, сякаш я бяха обвинили в ужасно занемаряване на задълженията. Нямаше намерение да се заяжда, но, често казано, събуждането в леденостудената стая, в празното легло, а и после, като видя яката закуска, всичко това доста го беше ядосало.
— Надявам се, няма да ми правиш суфле със сирене — закачи я той и излезе с каната за вода от кухнята.
— Джо ще донесе дърва за огъня — извика Доркас подире му. — А в трапезарията ще ви чакат после телешки бъбречета с яйца.
Хенриета си продължи закуската. Собственото й предложение беше отхвърлено, но Даниъл не можеше да знае, че е искала да започне изпълнението на замислите си с проява на новопридобити домакински умения, допълнена с демонстрация на нейната схватливост и в друга, много женствена област.
Тя остави ножа и лъжицата и посегна към дъската.
— Да нарежа ли месото?
— Не, не, оставете на мен. Качете се при сър Даниъл. Може да има нужда от вас.
Не мисля, каза си загрижено Хенриета. Но после се взе в ръце и тръгна. Беше решила да започне този ден отново. Избърза, прихванала поли, нагоре по стълбата и влезе в стаята.
— Успя ли да се срещнеш снощи с адвоката Филбърт?
Даниъл си закопча мълчаливо ризата, после я изгледа внимателно.
— Доста раздърпана ми изглеждаш днес.
Е не, това беше вече прекалено.
— Водата в каната беше заледена, пък и за малко не замръзнах. Съжалявам, ако видът ми те ядосва.
Даниъл се засмя.
— Нищо подобно, елфичке. Изобщо не може да ме ядоса, прекалено си хубава.
Комплиментът, толкова неочакван след като я беше смъмрил, я накара да се изчерви. Затова се залови да лъска усърдно копчетата на жакета му.
— Хайде, разкажи ми за адвоката Филбърт.
— Той е много предпазлив човек, но подписът на баща ти върху брачния договор го убеди, че наистина сме се оженили с негово съгласие. Затова пое ангажимента да замине вместо теб за Оксфордшир при баща ти.