Нищо за губене
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Нищо за губене». Краткое содержание книги:
— Нали вече провери отзад? Няма нищо.
Морган замълча.
— Спокойно, ефрейтор — каза Ричър. — Все пак сме в Колорадо, не в Ирак. Няма да взривявам нищо.
— Не биваше да казвате това, сър.
— Спокойно, Морган. Говорех в отрицателен смисъл. Казах какво няма да направя.
— Не е смешно.
— Аз не се смея.
— Трябва да видя документите ви, сър.
— Нямаш право да ги искаш.
— Трябва да ги видя веднага, сър.
— Имате ли военен адвокат в базата?
— Съвсем не, сър.
— Значи си готов сам да вземеш това решение?
Морган не отговори. Отново пристъпи към пикапа, за да пропусне зад гърба си една цистерна. Цистерната беше с оранжевия знак за опасни химикали и беше от неръждаема стомана, полирана до такъв блясък, че Ричър видя собственото си отражение в нея, като в криво огледало. Когато въздушната вълна от камиона утихна, Морган застана обратно на мястото си и каза:
— Трябва да ми покажете тези документи, сър. Дори само отдалеч. За да ми докажете, че ги имате.
Ричър сви рамене, наведе се и отвори жабката. Разрови се в химикалките, ароматизираните салфетки и другите боклуци, докато не намери един найлонов плик. Беше черен, със сребърно лого във формата на волан. Евтин плик за документи — продаваха ги по бензиностанциите и автомивките заедно с освежители за въздух във форма на борче и компаси, които се закрепват с вакуум на предното стъкло. Найлонът беше корав, а черният цвят беше избелял до прашно сиво.
Ричър отвори плика така, че Морган да не го вижда. От лявата страна имаше валидна застраховка. От дясната — регистрацията на пикапа.
И двете бяха на името на Дейвид Робърт Вон, с адресна регистрация в Хоуп, щата Колорадо.
Ричър протегна ръка и показа документите на Морган — достатъчно дълго, за да ги разпознае, но не толкова дълго, че да прочете името.
— Благодаря ви, сър — каза Морган.
Ричър прибра плика в жабката и я затвори.
— Продължавайте, сър — каза Морган.
Това също представляваше проблем за Ричър. Ако продължаваше напред, щеше да влезе в територията на град Диспеър. Ако направеше обратен завой, Морган щеше да се зачуди защо изведнъж е решил да се откаже от Хоуп, което щеше да го накара да провери номера на пикапа.
Кое от двете беше по-опасно?
Морган, естествено. Дори не можеше да става дума за сравнение между полицейското управление на град Диспеър и едно бойно поделение на военната полиция. Така че Ричър включи на скорост и завъртя волана.
— Приятен ден, ефрейтор — каза той и се отдели от банкета.
Натисна газта и един метър по-късно подмина малката зелена табела, като по този начин временно увеличи населението на Диспеър с един човек — станаха цели 2692 души.
22
Солидното шосе с две платна продължаваше практически по права линия в продължение на осем километра до портала за камиони на комбината. Сто метра преди портала, наляво от шосето, се отклоняваше неозначена отбивка, която прекосяваше пущинака и се превръщаше в западния край на единствения път, който минаваше през Диспеър. Ричър веднага го позна — неравно настлан чакъл и евтино асфалтово покритие. Спря да изчака един приближаващ камион, натоварен с блестящи стоманени греди, после един товарен камион с контейнер, който потегляше за Канада. Успя да направи ляв завой, подскочи на неравното шосе, продължи към града и видя всичко, което беше видял вчера, но в обратен ред. Дългата стена от заварен метал, боядисан в бяло, искрите и пушекът, които се вдигаха отвътре, пълзящите кранове. Ричър протегна дългата си ръка през кабината, за да затвори прозореца на отсрещната врата, когато чу оглушителния шум от пневматичните чукове и подуши острата миризма на химически съединения.
До паркинга пред портала за работниците, който се простираше на цели акри земя, и забеляза шевролета на охраната, който се движеше по часовниковата стрелка, докато подскачаше през храсталаците далеч вдясно. Партньорът му, който се движеше обратно на часовниковата стрелка, беше много по-наблизо. Всъщност караше точно през паркинга с трийсет километра в час и явно избираше място, където да прекоси шосето под прав ъгъл. Ричър ускори, а шевролетът забави скоростта, така че пресече малко зад него. Ричър го проследи в огледалото изглеждаше огромен. После Ричър продължи напред, докато остави комбината зад гърба си, а на пет километра напред и вдясно се появи центърът на град Диспеър. Ниски тухлени сгради с кубична форма, унили под следобедното слънце. По шосето нямаше движение. Пътят се издигаше, спускаше и завиваше наляво и надясно, за да избегне всякакви геологични формации, по-големи от хладилник. Беше построен по най-евтиния начин и не беше изравняван или изправян, още откакто беше представлявал коловози за каруци.