В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)

Христофоров. Мила!

Мила. Аз не искам да умра… Недейте ме убива…

Христофоров (я прегръща). Аз съм тук, аз съм тук…

Мила (в полусъзнание). Тук? Кой си ти? Христе! Те ще ме убият… аз ще дойда с тебе…

Христофоров. Ти ще дойдеш с мене!

Гръм.

Мила. Трагваме ли? Каде отиваме ние? (Тя прави усилия да се дигне, той я подкрепя.) А… Ти си тук. Прегърни ме. Аз умирам.

Христофоров. Мила…

Мила. Недей ме оставя, Христо. Страх ме е да умра…

Христофоров. Ние ще умрем заедно…

Мила. Ще умра, убиват ме…

Христофоров. Додето имаш искра съзнание чуй! Аз те чакам! Довиждане, Мила!

Гръмотевица и рукнал дъжд заглушават един револверен изстрел.

Мила (се изправя во внезапен порив на колене, хвърля търсещ поглед наоколо си, вижда Христофорова клюмнал и с един вик, сякаш на ужас и щастие едновременно, пада върху него). Христо!

Дъжда постепенно заглъхва заедно с далечното ехо на гьрма.

Амели (влазя). Повика ли тук някой? Г-н Христофоров! Мила… (Вижда ги мъртви, извиква и се озовава при тях.)

Драгоданоглу влазя бърже и застава при другия край на леглото — вцепенен с разгьрнати ръце. Елисавета се спира край вратата и гледа безсмислено. Амели закрива очи и се навежда над мъртвите. Драгоданоглу се отпуща на колене, опира чело в леглото и плаче.

През това време е станало светло и в последното мигновение слънце озарява прозорците.