В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)
- Автор: Яворов Пейо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)». Краткое содержание книги:
Чудомир. Най-после. Буквите бягат от очите ми. (Звъни.) Ела, ти тряба да говориш. Кой е там? (Подлага Христофорову тръбата.) Говори!
Христофоров. Извинете, докторе. Пак аз, Христофоров. Вие казахте одеве — казахте, ще покаже… операцията, или? (Опира ръце о бюрото и впива поглед в Чудомира, който слуша отговора.)
Чудомир (в телефона). Само туй. (Дига глава бледен.) Аутопсията. (Христофоров отстъпва, олюлявайки се.) Доктора… той прибави: „Казвам ви откровено, защото вам може би тряба да се каже: имаме пред себе си не дни, а часове.“
Христофоров. Всичко се свърши. (Отпуща глава со затворени очи.)
Мълчание.
Чудомир. Христофоров, аз не се съмнявам в твоята мъжественост. Няма да си позволя празни думи на утеха, защото утешителните думи биха унизили скръбта ти. Какво да кажа! Аз ще повторя само, че не се съмнявам в твоята мъжественост…
Христофоров (равно, болезнено). Всичко това можеше да бъде и по-инак…
Чудомир. Но щом е тъй, както е сега, бъди храбър. И като ти говоря така, не мисли, че аз не страдам. Вие двамата — моите единствени приятели… Страдам за нея — и за тебе, Христофоров.
Христофоров. Само за нея, само за нея — като мене и колкото мене, чиято любов — може би излишъка от чиято любов я уби… нея, която толкова се боеше… Тя каза — то беше на гробището, тя каза…
Чудомир. Какво каза тя? (Не получава отговор.) Христофоров, аз ще повикам една кола. Да отидем у тебе, в къщи!
Христофоров (след мълчание, слага ръка върху рамото на Чудомира и отвръща глава). Всичко се свърши.
Чудомир. Ще повикам кола.
Христофоров (е доближил своето бюро и се оглежда, като че иска да си припомни нещо.) Аз сам ще си отида.
Чудомир. Ти имаш нужда да бъдеш сам.
Христофоров (опипва се, търсещ нещо у себе си, после отива към стъклото с вода и налива в чаша). Не се безпокой, аз съм вече господар на себе си. (Вдига чашата.) Видиш ли, ръката ми нито трепва. (Пие.)
Чудомир. Бива ли да те придружа?
Христофоров (си туря шаиката.) Остани тук. Ще дойде писаря, кажи му да си иде.
Чудомир (малко смаян). Само за това?
Христофоров (блуждаещ). Исках да кажа… Да, тури, ако обичаш, ония книжа в ред, там, на масата. Ще си отида пеш. Това съвсем ще ме ободри.
Чудомир. Аз ще те придружа.
Христофоров (нервно). Остани тук, казах ти! Като дойде писаря, кажи му да заключи. (Спокойно.) Дай си ръката. Благодаря за винаги добрите чувства. И за услугите.
Чудомир. Христофоров, ти ме плашиш. Аз ще дойда с тебе.
Христофоров. Недей ме обижда, Чудомире! Сбогом! (Излазя.)
Чудомир (си изтрива сълзите, отива към телефона, звъни веднаж, отминава разсеян. Той взема чашата с коняк, в която са останали няколко капки, изпива ги и отива при телефона, дето се е чул ответен звън). Кой е там? Никого не искам! Никой не е звънил. Е, добре, никого не искам… (Блъсва сърдшпо слушалката, отпуща се в креслото и подпира глава на ръката си.)
КАРТИНА II
Стаята на Мила Драгоданова в дома на Стефана Драгоданоглу. В дъното легло.
Мила лежи едва видима от възглавници. Елисавета Драгоданоглу и Марко Петрович са прекьснали разговор и гледат отстрана към нея.
Амели Петрович е дала цяр на болната и отива при другите. Разговорите се водят тихо.
Петрович. Притихна. Заспа ли?
Амели. Повече занесеност, отколкото сън.
Елисавета. Боже! Вестниците какво ли няма да измислят…
Амели. Нека да оставим вестниците; те са най-последното нещо днес.
Петрович. Какви поводи, при такова нещастие?
Елисавета. Всичко могат да измислят. Но Стефан каза: „Тряба да привикваме.“
Петрович. Еднаж жена ми каза, че повечето хора у нас се раждали някак си привикнали на тия и други подобни неща.
Елисавета. Да видите пък Стефан колко се тревожи! Оная вечер той каза: „Като разсъди човек, всъщност, то е слава.“
Петрович (поглежда жена си). Да. Българска, гражданска и всякаква друга слава.