Любен Гоцев — истинският Кръстник
- Автор: Стоев Георги
- Серия: bg Кръстника #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любен Гоцев — истинският Кръстник». Краткое содержание книги:
Докато чакахме в кафето на автомивката и пиехме минерална вода, от чисто любопитство го попитах как е истинското име на момичето.
— Предполагам, че Алиса — отвърна уверено той, сякаш много искаше да повярва, че селянката притежава аристократично име.
След около минута-две станах да проверя охранителите ни и едно от момчетата ме заговори.
— Шефе, откъде я намерихте тая кифла? — съвсем безцеремонно ме попита той.
— Коя кифла, бе? — срязах го аз, в първия момент не се усетих.
— Ами, тая дето я водихте на ресторант.
— Не знаеш ли, че е известна фолкпевица?
— Каква фолкпевица? — разсмя се с глас момчето. — Тя продава салам в нашия блок. Абе, техните имат магазин за колбаси. Често пазарувам оттам, защото ми е удобно, и я засичам как, облечена в бялата си месарска престилка, се опитва да тананика някакви мелодии.
— А как се казва?
— Не знам. Никога не съм се интересувал от нея. Не е от оборотните пички в квартала ни. Нали ти казвам — обикновена колбасарка.
— Я провери — настоях аз, — не можеш ли да питаш някого?
— Иване — набра телефона на свой съсед момчето, — как се казваше онази, която продава салами в нашия блок?
— Ася, казва се Ася — разочаровах малко по-късно аз Пехливанов, като седнах до него.
Видях как лицето му помръкна. Усетих как разбих илюзиите, че е обядвал с Алиса от страната на чудесата.
ГЛАВА 17
Настроенията на Пехливанов се сменяха като морски вълни на приливи и отливи. Със сигурност не преживя добре историята с Алисия, но адреналинът му определено се бе покачил. В такива моменти знаех, че иска да завърши вечерта с някоя перверзна мръсница. И определено така както бе заметнал кукичката в морето от фолкпевици, все щеше да му клъвне някоя.
Този път реши да не използва услугите на Гала, а директно набра номера на фолк дивата Малина. С нея се бе запознал покрай нейно участие в „О’Азис“, когато бе пяла на именния му ден. Ловешката перла, която години наред живееше в Стара Загора, паркира сребристата си S класа, подарък от някакъв провинциален любовник, на паркинга на Халите. Пехливанов явно бе решил днес да се прави на Дон Жуан и с галантен жест й отвори вратата. Певицата бе нахлузила камуфлажни дрехи и кубинки. Напуши ме смях.
— Жориии — изписка тя и го целуна по врата, оставяйки следи от кървавото си червило.
Пехливанов мразеше да го наричат с умалителни имена и видях как с усилие стисна зъби и й се усмихна. Отдавна се опитваше да закове Малина и явно бе решил твърдо да го направи. Имаше я за висока топка и този път реши да се покаже с нея, дори с риск жена му да разбере. Отправихме се към топ гъзарското заведение „Ъпстеърс“, където се събираха всички клюкари. В последно време доста често минавахме оттам, не за друго, а за да се изфукаме с новата си охрана. И ако на повечето места, където ходехме, не им давахме много да се напъват, тук си имахме определен сценарий. Затапваха входа с джиповете, след което правеха кордон, по който минавахме. Случваше се дори да спират минаващия по „Витошка“ трамвай, докато се качим в джипа. Самото заведение имаше тераса с прекрасна панорамна гледка към булеварда и докато траеше цялата процедура, клюкарите ни наблюдаваха и със сигурност събираха материал.
Пехливанов се усамоти с Малина в едно сепаре в ъгъла. По негова молба пратих Тупана да резервира апартамент и маса в ресторанта на хотел „Атлантик“ в Симеоново. Час по-късно, след като разиграхме етюда с качването, потеглихме към хотела.
Жоро се опитваше по всякакъв начин да й направи впечатление, макар да виждаше пилотния джип, който не се отлепяше от нас, постоянно включваше радиостанцията и ги питаше чуваме ли се. Малина не се трогна от цялата история и по целия път тя си въртеше нейните теми — нови джанти и зимни гуми за S класата, сякаш очакваше от Пехливанов да й отвори вратите на автокъща и да изсипе богат набор от зимни аксесоари. Той й обеща. Някъде по средата на потока от думи се сети, че „Жорито“ е приятел и на Румен Вълка, и веднага поиска да говори. Бе разбрала, че е близък приятел на вдовицата на покойния Аркан и известна сръбска фолкпевица Цеца Величкович. Новата молба на Малина беше да й издейства от Цеца една песен подарък, за да може да си направи български кавър. Без да се замисли, Пехливанов отново й подари поредното „обещание“.
Наближавахме вече „любовното гнездо“, когато тя се присети, че Жоро и брат му строят кооперация, в която смятаха да живеят заедно със семействата си. Попита дали не е останал някой свободен апартамент за нея.