Тактика на грешките
- Автор: Диксън Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тактика на грешките». Краткое содержание книги:
— Няма и следа от лодка — измърмори Уефър, като въртеше образа върху екрана, за да обхване 180-те градуса, които сканираше антената. — Предполагам, че ще трябва да поседим и да почакаме.
— Междувременно можеш да вземеш някои предпазни мерки — предложи Клетус.
— Какви мерки? — Уефър погледна покрай него.
— Да попречиш на тяхното отплуване надолу по течението, ако успеят да се измъкнат от теб — отвърна Клетус. — Можеш ли да натрупаш достатъчно материал в канала надолу по реката, така че като дойдат да се натъкнат на плитчина?
Уефър се втренчи в него с изумление, което скоро прерасна в задоволство.
— Разбира се! — извика той ентусиазирано. — Мичман! Отведи машината надолу по реката!
„Марк V“ се измести на около сто метра надолу по течението и измъквайки голямото си острие, започна да рине пясък и тиня от водата покрай брега и да ги изсипва в главния канал. След петнадесет минути работа дъното на канала на разстояние петдесет метра беше изравнено с останалата част от дъното на реката. Уефър имаше намерение да спре дотук, но Клетус му предложи да направят нещо като бариера с широк наклон, издигаща се на около два метра под повърхността. След това, пак по предложение на Клетус, „Марк V“ се върна, но не по течението, а в потока, на петдесет метра от мястото, където се вливаше в реката.
Тук водата беше толкова плитка, че оръдията на машината стърчаха във въздуха. Но няколко минути работа на булдозера бяха достатъчни, за да се получи падина, в която можеха да се скрият изцяло под водата.
След това започна очакването. Беше три часът — почти средата на нощта, когато сензорът на шамандурата, невидима в сенките на растителността по брега на потока, предаде изображението на моторна лодка. Тя се плъзгаше по главния канал на потока и моторът работеше на слаби обороти, колкото да може да тегли буксира под водата.
Те чакаха, затаили дъх, докато лодката и буксирът отминат. След това Уефър се хвърли към телефона.
— Почакай — спря го Клетус.
Уефър се поколеба, поглеждайки го.
— Да почакам? За какво?
— Знаеш, че лодката няма да може да премине през бариерата по-надолу — отговори Клетус. — Защо да не поседим тук още малко и да видим дали няма да дойдат и други лодки?
Уефър отново се поколеба. Сетне се отдръпна от телефона.
— Наистина ли мислиш, че ще има още лодки? — попита замислено той.
— Не бих се изненадал — бодро отвърна Клетус.
Отговорът още не беше излязъл от устатата му, когато сензорът хвана друга приближаваща се лодка, също теглеща буксир. Преди тя да отмине по посока на реката, се появи още една. И докато Уефър наблюдаваше екрана с огромно задоволство, покрай скрития „Марк V“ преминаха двадесет лодки, теглещи буксири.
След като през следващите няколко минути не премина друга лодка, Клетус им предложи да отидат да проверят какво става надолу по реката. Уефър задвижи „Марк V“. Той се измъкна от плитката дупка и се потопи отново в главния канал на потока.
Достигнаха канала на реката и се насочиха надолу по течението. Инфрачервените претърсващи лъчи под водата, както и сензорната шамандура, плуваща отгоре, предадоха картина на пълно объркване точно над тях. Половината от двадесетте лодки, преминали през потока, бяха заседнали върху плитчината, направена от „Марк V“. Останалите, все още във водата, с безпомощно поклащащи се върху повърхността зад тях буксири, се опитваха безуспешно да измъкнат заседналите съдове.
Уефър спря „Марк V“. Той наблюдаваше екрана с въодушевление, примесено с тревога.
— А сега какво? — погледна към Клетус. — Ако се появим, онези, които не са заседнали, ще се обърнат и ще изчезнат. Естествено, мога да използвам оръдията. Но въпреки това много от тях ще успеят да избягат.
— Имам една идея — изрече Клетус. — Как се справя „Марк V“ с правене на вълни?
Уефър се опули.
— Вълни? — попита, сетне повтори, изпълнен с радост: — Вълни!
Той изкрещя няколко команди по телефона. „Марк V“ отстъпи сто метра по канала на реката и спря. Двете крила на острието на булдозера, които до този момент стояха прибрани до тялото му, за да намалят триенето, се промъкнаха отляво и отдясно. Съвсем внимателно Уефър издигна предницата на „Марк V“, докато горната половина на острието се подаде над повърхността, а веригите свободно се движеха във водата. След това даде пълен напред.
Машината се втурна надолу по реката сред рева на водата, спря и се потопи на петдесет метра от все още плуващите лодки. В следващия момент водната стена скри от очите им гледката пред тях, сетне отмина надолу по реката.