Тактика на грешките

Той хвърли поглед към V-то, нарастващо върху екрана. Изведнъж се разсмя.

— Така си и мислех! Това е една от твоите патрулни речни лодки, Клетус. Искаш ли да й хвърлим един поглед отгоре?

— Имаш предвид със сензорната шамандура? — попита Клетус.

Челюстта на Уефър увисна.

— Откъде знаеш за нея? — попита той.

— Преди по-малко от две години в списание „Флот и корабоплаване“ имаше статия за това — отговори Клетус. — Стори ми се, че е устройство, което всеки разумен капитан ще монтира на борда на подобен плавателен съд.

Уефър продължаваше да гледа втренчено и някак обвинително.

— Наистина ли? И какво още знаеш за „Марк V“, което на мен не ми е известно?

— Знам, че с малко късмет тази нощ може и да успееш да заловиш един куп лодки със саботьори и техника от Нова Земя, ако естествено искаш да опиташ. Имаш ли карта на реката?

— Карта? — Лицето на Уефър светна. Той се наведе и натисна няколко бутона под полусферичния екран. Изображението върху него изчезна и се смени с карта, показваща главното корито на реката с нейните притоци — от устието й в пристанището до около тридесет мили нагоре срещу течението. Техният „Марк V“ беше обозначен с червена точка, която бавно пълзеше по главния канал. — Какви партизани? Къде?

— Близо шест километра оттук, срещу течението — отговори Клетус. Той посочи едно място пред малката червена движеща се точка на „Марк V“, където широк почти колкото главната река приток се вливаше в нея. По-нагоре от това място той се разклоняваше на няколко по-малки.

— Както знаеш, днес има необичайно висок прилив — продължи Клетус. — От тази точка надолу в главния канал ще има поне два и половина метра вода в повече. Достатъчно, за да позволи на няколко големи моторни лодки с буксири да пренесат товари, а може би и хора в Бакхала. Това е само моя догадка, разбира се, но ми се струва малко вероятно партизаните да не се възползват от подобна възможност — без много усилия да прехвърлят товари за своите хора в града.

Уефър се загледа в картата и затропа с крак от удоволствие.

— Прав си! — възкликна той. — Мичман, насочваме се към онази пресечна точка, която полковник Греъм току-що посочи. Заглуши шума и отвори оръдейната кула.

— Да, сър!

Стигнаха до мястото, където притокът се вливаше в реката. „Марк V“ се измъкна от канала в относително плитката вода близо до отсрещния бряг срещу устието на потока и спря там. Оръдейните дула бяха на по-малко от метър и половина дълбочина. Отвориха горния люк и сензорната шамандура се показа над водата. Представляваше малък плаващ квадрат, върху който се извисяваше на около метър сензорен прът, свързан с тънка жица към комуникационните уреди на „Марк V“. Сензорната антена предава образа при съществуващата светлина, но разрешителната й способност беше изключителна. Изображението върху екрана долу беше толкова чисто, като при дневна светлина.