Бунтът

Серина подскачаше като пони в изстиващата вода, като си тананикаше, за да направи работата по-малко монотонна и за да поддържа ритъма.

Чудеше се дали Бригъм е решил, че Меги Макдоналд е красива и дали й е целунал ръка по същия начин, както веднъж на нея.

Какво значение имаше? Започна да тъпче по-енергично. Откак се бе върнал, той почти не я бе погледнал и тя предпочиташе да е точно така. Бригъм не означаваше нищо за нея, поне не повече от бодлив трън край пътя.

Искаше й се той да си отиде. Серина започна да тъпче още по-силно, докато водата стигна до ръба на кацата. Искаше й се Бригъм да отнесе студения си глас й горещите си очи обратно в Лондон… Или по дяволите, все едно. Искаше й се той да падне в реката и да се простуди, а после да залинее, бавно, мъчително. А още по-добре, искаше й се да дойде, да падне на колене и да я моли за една усмивка.

Разбира се, тя щеше само да му се присмее. Искаше й се…

Престана да иска, престана да пере, престана да мисли, когато Бригъм влезе в стаята. Той се стъписа, също както и Серина. Бригъм мислеше, че тя е заета горе с майка си или в столовата със сестра си. Дни наред се стараеше да я избягва и неловкостта и удоволствието да бъде в нейната компания го измъчваха.

Сега Серина бе тук, сама в сгорещената кухня, лицето й зачервено от усилието, косите й измъкнати от фибите, а полата й… Мили Боже!

Краката й бяха бели и мокри, стройни крака, за които всеки мъж можеше да мечтае. Преди да бе успял да се овладее, се загледа в една капка, която се плъзна по коляното й, по гладкия прасец и в легена. Тихо подсвирна.

— Е, това е една неочаквана и очарователна домашна сценка.

— Нямате работа в кухнята, лорд Ашбърн.

— Баща ти ме убеждаваше да се чувствам у дома си. Тъй като всички са заети, реших, че по-малко ще преча, ако дойда и измоля от госпожа Драмънд малко супа.

— Супата е в гърнето — посочи тя. — Вземете си и си я отнесете. Имам си прекалено много работа, за да ви прислужвам.

— Виждам. — Той се бе съвзел достатъчно, за да може да се приближи. — Мадам, уверявам ви, че никога вече няма да спя по същия начин, след като знам как са прани чаршафите ми.

Серина преглътна смеха си и започна отново да тъпче.

— Това върши работа, сесънек, и то добре. А сега, ако отидете да си гледате работата, аз ще си гледам моята, преди да е изстинала водата. — Вдъхновена сигурно от самия дявол, тя силно тропна с крак и разплиска водата по брича му. — О, извинете, милорд. — Не можа да се въздържи и прихна.

Бригъм погледна към брича си и кисело поклати глава:

— Може би мислиш, че и това има нужда от пране?

— Хвърлете го вътре — предложи Серина дръзко. — Отдавна ми се иска да изритам брича ви.

— Така ли? — Той посегна към токата и с удовлетворение видя как очите й се разширяват. Изчервена до корените на косите си, тя отстъпи назад и едва не цопна във водата.

— Бригъм…

Той я хвана, преди да бе паднала и да бе разляла водата из цялата кухня.

— Ето, знаех си, че ще те накарам пак да го кажеш. — Бе обвил с ръка кръста й, другата бе в косите й. Останалите фиби цамбурнаха във водата и потънаха. Серина стоеше объркана, ръцете й бяха уловени между телата им.