Бунтът

— Напълни ми чашата, дете, и на другите. Младият Дънкан не ти е прилика.

Серина се подчини, подаде му чашата и се приближи към Бригъм да напълни и неговата. Бе невъзможно да се въздържи и да не вдигне поглед към него, нито да не позволи в очите й да светне предизвикателство.

— Както може би който и да е мъж — отговори тя.

Когато му се хвърлеше ръкавица, Бригъм се чувстваше длъжен да я вдигне.

— Възможно е, милейди, още никой да не ви е научил да си прибирате ноктите.

— Истината е, милорд, че никой, който се е опитвал, не е оживял.

— Изглежда имате нужда от мъж, направен от по-здрав материал.

Серина вдигна вежди, сякаш го оценяваше.

— Повярвайте ми, аз нямам нужда от никакъв мъж.

Очите му я предупреждаваха, че може да й докаже колко не е права, ала той само се усмихна:

— Простете ми, мадам, но една горда кобила рядко разбира нуждата от ездач.

— Ох, моля ви се — прихна Кол и вдигна ръка. — Не му играй по свирката, Рина. Този човек може да продължава така часове наред и ти никога няма да го победиш. Имай милост и донеси каната насам. Чашата ми е празна.

— Както и главата ти — забеляза тя и наля уиски в протегнатата му чаша.

— Чакай, момиче, не ме яж. Аз още съм болен.

— Така ли? — Серина с усмивка измъкна питието от ръката му. — Значи ти трябва някоя от отварите на Гуен, не уиски. — Лисна го, преди да бе успял да си го вземе обратно.

— Моме! — Със смях я придърпа в скута си. — Сипи ми още и аз ще запазя твоите тайни.

— Ха! Какви тайни?

Кол приближи устни към ухото й и прошепна само една дума:

— Брич.

Тя изруга полугласно и отново му напълни чашата.

— Значи не си бил толкова болен, че да не можеш да ме шпионираш през прозореца — прошепна Серина.

— Един мъж използва каквито оръжия има под ръка.

— Ако не престанете да се заяждате, деца… — Иън изчака всички очи да се насочат към него. — Намерихме Макдоналдови в добро здраве. Дениъл, братът на Доналд, отново е станал дядо. За трети път, за мой позор. — Погледна към двете си по-големи деца, които за момент забравиха раздразнението си един от друг и се усмихнаха на баща си с еднакви усмивки. — Е, вие двамата можете да се хилите като глупаци, докато пренебрегвате задълженията си към клана. Един по-добър баща вече щеше да ви е оженил, доброволно или не.

— Няма по-добър баща от нашия — заяви Серина и той омекна.

— Да оставим това. Поканих Меги Макдоналд на гости.

— О, Боже мили! — простена Кол. — Тъкмо говорехме за досада.

Забележката му спечели едно перване през ухото от сестра му.

— Да ти напомня, че тя ми е голяма приятелка. Кога идва?

— Следващата седмица. — Иън погледна строго към сина си. — А аз, моето момче, ще ти напомня, че никой гост в нашия дом не е досаден.

— Досаден е, ако през цялото време ти се мотае в краката и не можеш да направиш и една крачка, без да се спънеш в него. — Ала отстъпи, защото знаеше, че гостоприемството бе въпрос на чест и традиция. — Без съмнение сега е пораснала и ще е доволна да си прави компания с Рина и Гуен.