Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
— Аз и два часа не изтраях — засмя се Викърс старши. — Но за чудовища няма да ти разказвам. Те нямат нищо общо тука. Работата е в това, че вътре в къщата има нещо… което предизвиква ужас в хората. Разпитах приятелите си, с които бяхме заедно в къщата, и всеки един от тях е видях нещо различно. Единият го е подгонил огромен трол, другият видял стотици пълзящи из цялата къща змии… Що се отнася до мен, аз видях полуразложени трупове. Сам разбираш — избягахме с такива викове, че събудихме половината град. Едва след няколко дни дойдох на себе си и веднага започнах да събирам факти за къщата.
— И много ли събра? — попитах аз.
— Честно казано, нищо свястно не узнах. Никой не си спомня кой е живял в тази къща. Може би щях да намеря нещо в библиотеката, но за късмет същия ден имаше пожар в нея и всичко изгоря. Не намерих никакъв документ за собственост на тази къща, така че не мога да разбера как изобщо е била предоставена на Академията.
— Хайде, попаднали са на ненужна къща и това е — махнах с ръка. — Ти по-добре ми кажи как сега ние ще спим тук?
— Вие? Понятие си нямам — малко напрегнато отговори Невил. — Но аз в Проклетата къща през нощта не влизам. Въпреки, че днес не е пълнолуние…
— А ти сигурен ли си, че всички загадъчни събития стават именно при пълнолуние?
Невил сви рамене.
— Не съм сигурен, но тестът винаги се извършва само по време на пълнолуние. Говори се, че през останалите нощи тук не е опасно, но все пак няма да рискувам.
Меко казано, се възмутих. Направо се вбесих.
— Значи ни изоставяш?
— Ами… не… но…
— Не на мен тия, бъдещи Майсторе — продължих ядосано. — Да се страхуваш от някакви си призраци и проклятия. Не забравяй, че с нас е Кейтен и той ще ни защити.
Невил сви рамене.
— Добре… ще видим.
Действие 6
След думите на Невил влязох в къщата с известна предпазливост. Ако преди я възприемах просто като изоставено сметище, то сега като че ли лъхаше нещо зловещо. И сенките в ъглите станаха твърде тъмни, и мотивите по стените се превърнаха в плашещи гротески… Подът скърцаше твърде силно под краката ми, вятърът виеше по-печално, а за белеещият се в черния хол мраморен фонтан с безшумно стичаща се вода да не говоря.
— Решихме да останем тук — щастливо ми съобщи Чез, удобно седнал на ръба на желязното легло.
— Намерил на какво да се радва — троснах се аз.
Алиса учудено се втренчи в мен, но се въздържа от коментар. И по-добре. Бях в доста заядливо настроение…
— Защо си толкова нервен? — попита ме Кейтен, вдигайки поглед от книгите на масата.
Защо съм толкова нервен ли? Бих казал, че…
— Виждаш ли, Кейтен — едва ли не сричка по сричка казах аз, опитвайки се с всички сили да удържа надигащото се раздразнение. — Настаниха ни в къща, в която хората периодично са подложени на нежелано въздействие… започващо със спонтанни халюцинации.
— Не знаехте ли? — изненада се Наив. — Това наистина е много страшно място.
Чез, Кейтен и Алиса замигаха неразбиращо.
Накрая Кейтен не издържа и удари с юмрук по масата.
— Защо за всичко разбирам последен? Разкажи подробно за какво говориш!
— С удоволствие, — злорадо се усмихнах.
По време на кратката, но много занимателна история на Прокълнатата къща лицата на Чез и Кейтен се удължаваха все повече и повече. Само Алиса някак си успя да запази спокойствие. Може би за вампирите такива Прокълнати къщи са просто ежедневие?
— И кога е следващото пълнолуние? — веднага се заинтересува Чез.
— След седмица — бързо отговори Алиса.
— Откъде знаеш? — бях изумен.
Алиса ме изгледа отвисоко.
Как успява да го направи? На ръст е по-ниска от мен, а сега дори е седнала на леглото. И все пак усещането е, че тя е голяма и умна, а аз — малък и глупав.
— Повярвайте ми, знам.
— Невил, а ти сигурен ли си, че всички тези странности се случват само по време на пълнолуние? — замислено попита Кейтен.
— Сигурен съм — увери го Викерс старши. — Тествано е от много поколения.
Виж ти, а на мен не каза точно това. Вероятно не иска да плаши приятелите си. Въпросът е — мен защо трябваше да ме плаши!
Кейтен се почеса по главата.
— За какво толкова се тревожите? Цяла седмица можем да нощуваме тук без особени трудности, а до тогава все ще измислим нещо. В краен случай за една нощ ще отидем на хотел.
— А не може ли веднага да отидем на хотел? — невинно попита Чез. — За да избегнем ненужните затруднения, така да се каже…
— Не.
— Интересно как ще си поделим двете легла… — не се предаде червенокосия ми приятел.