Изчезналите
- Автор: Муни Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Изчезналите». Краткое содержание книги:
— За какво?
— Още не знам.
— Мисля, че нашият човек е извел Каръл навън, за да я качи в пикап, само че когато отворил задните врати, установил, че откритата от нас непозната е изчезнала оттам. Започнал да я търси и като не я намерил, след известно време решил да изчезва. Преди да го стори обаче, той се е върнал в къщата и е разположил микрофоните си така, че да може да следи нашите действия по-късно. Мисля, че със сигурност ни е подслушвал снощи. Колко души охраняват стаята на непознатата?
— В момента само един.
— Прати му подкрепление. И нека проверяват самоличността на всяка жива душа, която стъпи в чертите на интензивното.
— Вече го правят. Репортерите са установили местонахождението й. Проведоха предаване на живо от паркинга. Всички канали излъчват репортажа.
— А жената?
— От девет тази заран отново е под упойка.
— Мисля, че не е зле, ако накараш да изготвят списъци на всички доброволци, помагали при издирването на Каръл Кранмър. Провери шофьорските им книжки и разбери къде живеят. Нещо във връзка със семейството на Тери Мастранджело?
— Работим по въпроса. — Банвил връща чашата върху чинийката. — А за тия устройства, дето си ги открила: имаш ли представа с каква апаратура би могъл да ги прослушва нашият човек?
— Зависи от работната честота — би могъл да се окаже и най-обикновен приемник на FM. Чувала съм за апарати, маскирани като уокмени, но и в двата случая ще се налага прослушване отблизо. Ако използва нещо подобно, ще трябва да се намира недалеч от къщата. За работа от по-голямо разстояние има нужда от усъвършенствана апаратура, а тя е обемиста и не е лесна за скриване.
— Значи е напълно възможно точно в тази минута нашият човек да седи в пикапа си недалеч от къщата на Кранмър.
— Само не ми казвай, че ще пратиш патрулни коли да претършуват района. Ако похитителят забележи полицаи да проверяват коли из околността, мигом ще си плюе на петите, а е напълно възможно, обхванат от паника, да убие на бърза ръка Каръл.
— Идеята е примамлива — няма съмнение — но е прекалено рискована — отбелязва Банвил. — Не, нямам това предвид, а си мисля по какъв начин бихме могли да обърнем нещата в наша полза.
— Заложи му капан.
— Ти май вече имаш някакви идеи.
— Най-напред трябва да се доберем до честотата на излъчването на неговите устройства. След това да блокираме плътно района така, че да не оставим никаква възможност да се измъкне. Двамата с Куп ще седнем в едно от помещенията и докато си говорим врели-некипели, ти ще засечеш честотата.
— Това не е лош план. Но не сме подготвени за засичане на честота.
— Федералните са. Ще ги повикаме да засекат устройствата. Трябва да го сторим час по-скоро. Убедена съм, че предавателите работят с батерии. Може би остават ден или два, преди да се изтощят.
Банвил наблюдава през прозореца влизащите в заведението хора. Тя не успява да прочете нищо в израза на лицето му. Всяка емоция — от изненада до печал — е грижливо скътана зад безучастната маска, която носи винаги.
— Днес сутринта някакъв репортер от „Хералд“ ме спря и ме попита за коментар относно евентуалната връзка между случаите на Каръл Кранмър и Тери Мастранджело.
— Исусе Христе.
— Именно. И сега, освен всичко останало, трябва да се безпокоя и във връзка с изтичане на поверителна информация. — Вече я гледа право в очите. — Кой друг знае за Мастранджело?
— Всичко живо в лабораторията плюс кучетата из околността. А при теб как е?
— Опитах да задържа информацията в ограничен кръг. Проблемът се състои в това, че при разследване на случай с отвличане, при това от подобен мащаб, обстановката бързо добива състезателен характер. Всеки репортер иска да бъде пръв и са готови да плащат за поверителна информация. Ще се шашнеш, ако разбереш за какви пари става дума.
— И при теб ли пробваха?
— Не. Не са оглупели дотам. Но в отдела има доста народ, който плаща издръжки, или пък е хвърлил око на нова кола. Кой още в лабораторията знае за „бръмбарите“?
— Досега само аз и Куп.
— Нека си остане така.
— Шефът иска да го държа непрекъснато в течение. Поставяш ме в идиотско положение.
— Колкото до него — аз съм открил подслушващите устройства. Ти нямаш и най-малка представа за тях.
— Дали да не използваме услугите на репортер? Да подхвърлим информация за това, че утре например ще претършуваме къщата в търсене на важни улики. Тогава той непременно ще слуша.