Гори, вещице, гори!
- Автор: Меррит Абрахам Грэйс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Гори, вещице, гори!». Краткое содержание книги:
Минаваше шест. Поканих Брейл да остане за вечеря и го помолих после да наобиколи пациентите ми в болницата и да ми се обади, ако сметне, че има защо. Исках да остана вкъщи и да изчакам събуждането на Рикори, в случай, че то настъпеше.
Почти бяхме привършили с вечерята, когато иззвъня телефонът. Брейл вдигна слушалката.
— Маккан — осведоми ме той и аз отидох при апарата.
— Здравей, Маккан. Доктор Лоуел е на телефона.
— Как е шефът?
— По-добре. Очаквам да се събуди всеки момент и да проговори — отвърнах аз и се заслушах внимателно за евентуалната реакция на тази новина.
— Това е страхотно, докторе! — не открих в тона му нищо друго, освен изключителна радост. — Чуйте, докторе, видях се с Моли и имам новини. Веднага щом си тръгнах от вас, се отбих при нея. Там беше и Гилмор, съпругът й, и това ме улесни. Казах, че съм дошъл да поканя Моли да се повози с колата. Тя се почувства поласкана и оставихме Гилмор с детето…
— Тя знае ли за смъртта на Питър? — прекъснах го аз.
— Тц. И аз не й казах. Сега вижте какво. Казах ви, че Хорти… Какво? Ами Хортенс Дарнли, момичето на Джим Уилсън. Да, Ама ще ме оставите ли да се доизкажа? Нали ви бях казал, че Хорти е луда по момиченцето на Моли? В началото на миналия месец Хорти пристигнала с една разкошна кукла и с превързана ръка. Била пострадала там, откъдето взела куклата. Жената, която я наранила, й я дала, така казала на Моли. Какво? Да. Дала й куклата, не й я продала. Докторе, вижте какво, не се ли изразявам ясно? Да, наранила си ръката там, където получила куклата. Така казала. И жената я превързала. Хорти обяснила на Моли, че жената й дала куклата, без да й поиска никакви пари, защото била много красива и защото й позирала. Да, позирала, та онази да направи статуя или нещо такова. Хорти много се възгордяла, защото тя самата се смятала за хубавица и според нея бабичката била голяма арабия. Да, арабия. Готина.
След седмица Том — това е Питърс, дошъл при Моли, докато Хорти била при нея, и видял куклата. Започнал да ревнува заради детето и я попитал откъде се е снабдила с куклата, Хорти му отговорила, че е от мадам Мандилип и му посочила къде се намира магазинът. Тогава Том казал, че след като това е женска кукла, значи й трябва кавалер, затова той щял да отиде да вземе оттам една мъжка кукла. И след седмица се върнал с една мъжка кукла, която много подхождала на тази на Хорти. Моли полюбопитствала дали е платил за нея толкова, колкото е струвала Хортината. Не му били казали, че Хортината била безплатна, нито за позирането. А Том някак си се смутил и отвърнал само, че не се бил разорил. И Моли тъкмо се канела да го измайтапи и да го попита дали майсторката на кукли го е сметнала за много хубав и дали й е позирал, но в този момент момиченцето съгледало новата кукла и така се зарадвало, че тя забравила да зададе въпроса си. Том не се отбил повече у тях до началото на този месец, а когато най-сетне се появил, главата му била превързана с бинт и Моли на шега го запитала дали не се е наранил там, откъдето е взел куклата. Той се изненадал и възкликнал: „Да, но как, по дяволите, разбра това?“ Да, да, точно така казал. Какво, не чух? Дали го е превързала Мандилип? Откъде, по дяволите, да знам! Може и да е. Моли нищо не ми каза, а и аз не я попитах. Вижте какво, докторе, Моли хич не е глупава. Трябваха ми два часа, за да изкопча това, което току-що ви разправих. Заговарях я ту за едно, ту за друго, въртях, суках, ей така, уж между другото, повеждах разговора в нужната посока. Страхувах се да задавам прекалено много въпроси. Какво? Да, няма нищо, докторе. Защо да ви се сърдя? Да, и на мен ми се стори малко странно. Но нали ви казах, боях се да не се изпусна, защото Моли е голяма хитруша.
Та значи, според мен, когато е бил при нея, Рикори е използвал същата тактика. Възхитил се е от куклите на детето и е попитал откъде са, колко струват и така нататък. Нали си спомняте, че ви разказах как стоях отвън в колата, докато той беше вътре. След като се прибра, той говори дълго с някого по телефона и накрая се юрна към оная вещица. Да, това е всичко. Разбрахте ли нещо от цялата тая бъркотия? Да? Добре тогава.
Той замълча, но явно не бе окачил телефонната слушалка на вилката, защото не чух сигнала „свободно“.
— Маккан, на телефона ли си още?
— Да, просто се бях замислил. — В гласа му се промъкна някаква тъга. — Наистина страшно ми се ще да съм с вас, когато шефът се събуди. Но засега най-добре да ида при момчетата и да проверя как върви наблюдението над ония две кокошки. Може би ще ви звънна, ако не е станало твърде късно. Дочуване.