В плен на магията
- Автор: Хокинс Рейчъл
- Серия: Хекс Хол #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Андонова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В плен на магията». Краткое содержание книги:
— Ето, това е моето момиче! — усмихна ми се Арчър. — Да, определено си права.
Сега вече бузите не само ме боляха, ами и горяха.
Джена прочисти гърло и обобщи:
— Тоест, отиваме си по стаите, а след събранието довечера ще се видим и ще решим какво да правим оттук нататък.
— Разбрахме се — казах, а Арчър кимна в потвърждение.
— Какво, няма ли да си плеснем ръцете за подпечатване на сделката? — попита шеговито Джена след кратко мълчание.
— Не, но мога да измисля някакво тайно ръкостискане, ако искаш — предложи Арчър и двамата се усмихнаха един на друг.
Почти веднага обаче Джена отново стана сериозна и се обърна към мен:
— Хайде, да тръгваме. Искам да разбера дали и нашата стая е в такова ужасно състояние.
— Добра идея — отбелязах.
Арчър се протегна и леко погали пръстите ми.
— Ще се видим по-късно, нали? — попита.
Тонът му бе нехаен, но кожата ми пламтеше от докосването му.
— Разбира се.
В ума ми се въртеше мисълта, че дори момиче, което трябва да попречи на злите вещици да завладеят света, все може да вмести в програмата си малко време за целуване и натискане.
Той се обърна и потегли към стаята си. Наблюдавах го, а Джена гледаше мен.
— Добре де — произнесе тя с драматичен апломб, — признавам, че е готин. Донякъде.
Сръгах я леко с лакът в ребрата:
— Благодаря.
— Идваш ли? — попита тя, поемайки към стълбището.
— Да — отвърнах. — Ей сега. Искам само първо да разгледам тук, долу.
— Защо, за да се депресираш още повече ли?
Всъщност исках да почакам още малко на долния етаж, за да разбера дали се е появил още един човек. До този момент бях видяла почти всички, които си спомнях от последната година в „Хеката“. Но дали и Кал бе тук? Той всъщност не бе ученик, но миналата година госпожа Касноф доста бе използвала способностите му. Дали искаше и той да й е под ръка?
На Джена казах само:
— Е, нали ме знаеш. Обичам да сипвам сол в раните.
— Добре. Оставям те да се правиш на детектив. — И хукна по стълбите.
Аз почаках петнайсетина минути във фоайето, но от Кал нямаше и следа. Както и от двете Касноф, впрочем. Водена от любопитство, се насочих към мазето. До него се стигаше по един тесен коридор, който и преди си бе сумрачен, а сега в него цареше почти пълен мрак. Едва успях да забележа дървената врата на мазето и се наложи известно време опипом да търся металната дръжка. Натиснах я — беше заключена. Естествено.
— Вече опитах — обади се Арчър зад гърба ми.
В момента бях благодарна за мрака, който скриваше лицето ми. Отново се бях изчервила.
— Вече ти казах, Крос. Оттук нататък ще се целуваме само в замъци, а срещите ще са в прилични кафенета! — След което опрях гърба си на вратата.
Той се приближи към мен.
— Е, на практика сега сме извън територията на мазето измърмори и ме придърпа в прегръдките си.
Глава 15
Когато устните ни се срещнаха, изпитах благодарност, задето се бях облегнала на вратата. Коленете ми всеки миг щяха да се подкосят. Арчър обви кръста ми с ръце и ме придърпа плътно към себе си, а аз впих пръсти в тениската му и вложих в целувката си всички чувства, които ме разкъсваха през последните няколко седмици — отчаянието, когато го мислех за мъртъв, облекчението, което изпитвах в момента, притисната между тялото му и вратата на мазето.
Когато най-после се откъснахме един от друг, отпуснах чело на ключицата му и няколко пъти си поех дъх бавно и дълбоко. Измина известно време, преди отново да си възвърна гласа:
— Струва ми се каза, че това ще го отложим за „по-късно“.
Той целуна слепоочието ми.
— Ами оттогава минаха към двайсет минути. Значи е по-късно.
Разкикотих се и вдигнах глава към него:
— Липсваше ми.
Независимо от тъмнината, забелязах усмивката му.
— И ти ми липсваше.
— Най-вече трябва да се качвам.
— Да, сигурно — измърмори той и отново сведе лице към моето.
На път към стаята си буквално подскачах. Веднага щом прекрачих прага обаче, цялата ми радост се спука като сапунен мехур и изчезна.
— О, боже! — възкликнах тихо. — Защо се изненадвам всеки път, когато се сблъскам с нещо противно и потискащо?