Черен дъжд
- Автор: Браун Грэм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черен дъжд». Краткое содержание книги:
Южноафриканецът изстреля струя тютюнев сок през борда.
— Вързан е за проклетото дърво.
Даниел видя грубите индиански въжета, увити около двете китки. Това не беше добро предзнаменование — искаше й се никой да не го беше видял.
Те обаче го видяха и подобно на зяпачи при автомобилна катастрофа, изпъваха шии, за да разгледат трупа по-добре. Верховен се опита да отблъсне дънера още по-нататък и тялото бавно се преобърна. Всички го зяпнаха безмълвно. Кафявото лице с полепнала по челото мокра черна коса изглеждаше непокътнато, но торсът носеше следи от различни наранявания: две огромни дупки в гърдите, две дълги рани, минаващи от лявото рамо до стомаха, и няколко заоблени подутини — сферични почернели мехури с големината и формата на половин грейпфрут.
Поласки изрече въпроса, който си задаваха всички.
— Какво му се е случило, за Бога?
Даниел се вторачи в дупките на гърдите. Бяха големи и кръгли.
— Това рани от куршуми ли са?
Верховен поклати глава.
— Прекалено големи са. С куршум не можеш да направиш такава дупка, без да отвориш огромна изходна рана на гърба. А не забелязах изходни рани. Като че ли е бил набучен на нещо — предположи той. — Може да са от удар с подострен кол.
Даниел приклекна до ръба на палубата и внимателно огледа дупките на гърдите на мъжа. Разкъсаната кожа предполагаше движение в двете посоки.
— Нещо е влязло и после е излязло — прошепна тя. — Не е пробило тялото.
Зад нея на палубата ставаше все по-оживено, тъй като всички се приближаваха, за да виждат по-добре.
— Ами онова там? — Девърс посочи почернелите подутини. — Тъй де, кажете ни, че не е ебола или нещо подобно, моля ви.
По някои от мехурите се виждаха грозни разкъсвания, сякаш се бяха пръснали. Други бяха с по-чисти разрези, като че ли пробити нарочно, за да не се спукат сами. В този момент й се прииска да бяха взели и лекар, само че още един цивилен щеше да им дойде в повече. Трябваше да се задоволи с ограничената медицинска подготовка, която беше получила в НИИ, и с биологическото си образование.
— Няма оток — отвърна Даниел, после се наведе по-близо и подуши въздуха. — Не мирише и на инфекция.
Всъщност не миришеше почти на нищо, което я наведе на извода, че мъжът е умрял съвсем наскоро, навярно през последното денонощие.
— По-скоро прилича на някаква реакция — продължи тя. — Някакво химическо изгаряне или подутина от удар. — Може би кожата и тъканите бяха подути от престоя във водата? Тя се обърна към Девърс. — А и ебола има само в Африка.
Той кимна и се приближи.
— Радвам се да го чуя. Ебола, вечен лед — научавам всевъзможни неща.
Почувствала се неловко от неговата близост, Даниел се изправи. Постави ръка на рамото му и го побутна назад към останалите.
— Стойте там — строго го изгледа тя и се обърна към Верховен. — Може ли да видя краката му?
Оказа се, че желанието й не е толкова лесно изпълнимо. С помощта на веслото южноафриканецът не позволяваше на трупа да отплава и всеки път, щом го пуснеше, образувалото се покрай корабчето течение започваше да го отнася.
— Вземи друго весло — нареди той на първия си заместник.
Мъжът изпълни заповедта и повдигна краката на мъртвия индианец на повърхността, но се затрудни много и мина цяла минута, докато разберат причината: за глезените му беше завързана малка мрежа, пълна с камъни.
— Що за отношение към човека! — Верховен плю, за да подчертае думите си. — Буй, който не му позволява да потъне, и тежест, която тегли краката му надолу. Момчето сигурно много е ядосало някой вожд.
Заместникът му измърмори отвратено:
— Проклети туземци.
Междувременно Макартър се беше приближил до Даниел, като внимаваше да не наруши личното й пространство.
— Да бе, цивилизованите хора никога не постъпват така.
Наемникът понечи да отговори, но строгият поглед на Верховен го накара да замълчи. Професорът приклекна до Даниел, за да й помогне в огледа на трупа. Двамата проучиха увитите с въже китки — имаше известно потъмняване, но почти липсваха следи от триене.
— Мисля, че е завързан след настъпването на смъртта — рече той. — Като че ли изобщо не се е съпротивлявал.
— Първо убит и после завързан — каза Верховен. — Доста странна последователност.
— Освен това е разпорен — прибави Поласки и посочи дългите успоредни рани. — Може да са го убили и завързали, за да го оставят на зверовете като някакво жертвоприношение.