Прокълната нощ

Но дали това желание щеше да стане по-мрачно, както се боеше той?

Той сграбчи ръката ù и я дръпна зад себе си. Той погледна объркано Лушън, после се обърна към нея. Преди да може да каже и една дума, тя избърза:

– Ще ме върнеш ли в града сега? Моля те!

И никога повече да не я види?

– Яж! – заповяда той по-сурово, отколкото възнамеряваше. – Изкъпи се! Ще се върна скоро. – Към приятелите си излая: – Да вървим! – И излезе в коридора.

Те се забавиха само миг, преди да го последват. След като затвори и заключи вратата, Мадокс облегна чело на студената каменна стена, отмервайки всяка молекула въздух, която поемаше и изкарваше от дробовете си, докато се опитваше да успокои бурното си сърцебиене. „Това трябва да спре.“

– Ти донесе беда сред нас – каза Аерон, оставайки до него. – Тя наистина ли се опита да те предпази от нас?

– Със сигурност не. – Но това беше за втори път, когато тя правеше така, и той беше по-объркан от преди.

Изправи се и прокара ръка по лицето си.

– Пусни ме, Мадокс! – извика Ашлин през вратата. Гласът ù го привлече по-силно от предишния ден. Мек, напевен… еротичен. – Сбърках, като дойдох тук. Наистина. Ако ми помогнеш, ще обещая да не казвам на никого.

– Знам, че донесох беда – каза той на Аерон.

Приятелят му вдигна вежда в нагло изражение, което Мадокс започваше да мрази.

– Без извинение?

Това беше най-лошото – той все още не съжаляваше.

– Забрави жената засега! – каза Лушън, махайки с ръка във въздуха. Той изправи рамене. – Видя я. Тя е добре. Не изглежда да е пуснала Ловците вътре… Все още. Сега имаме много по-належащ проблем за обсъждане. Това, което се опитвах да ти кажа по-рано, е че боговете… те не са тези, които мислиш, че са.

– Мадокс, трябва да говорим с теб – извика суров глас, отказвайки да приеме какъвто и да е отговор от него.

Лушън вдигна ръце раздразнено и Мадокс се извъртя. Приближаваха Рейес, Парис и Торин. Двама се мръщеха, третият се хилеше като луд, какъвто и беше.

– Твоята жена трябва да се махне – изръмжа Рейес. – Усещах аромата ù цяла нощ и не мога да търпя дори една секунда повече тази миризма на гръмотевична буря.

Гръмотевична буря? Ашлин миришеше на мед. Но все пак челюстта му се стегна при мисълта, че друг мъж я усеща толкова силно.

– Тя остава – каза той отсечено.

– Коя е тя, защо е още тук и кога мога да я видя гола? – попита Парис, като помръдваше вежда.

– Някой трябва да я убие – възрази Рейес.

– Никой няма да я докосва!

Аерон затвори очи и поклати глава.

– Отново се започва.

– За разлика от Рейес, аз нямам против присъствието ù – каза Парис, потривайки ръце. – Възразявам единствено срещу нежеланието ти да я споделяш. Бих искал да…

Мадокс изблъска Парис, преди той да успее да довърши изречението.

– Не казвай повече дума! Знам какво би искал да направиш с нея, но първо ще умра, преди да ти го позволя.

Сега Парис се намръщи, а ядът обагри бледата му кожа.