Димитър
- Автор: Блэтти Уильям Питер
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Димитър». Краткое содержание книги:
Мерал се загледа в шофьорската книжка на Темеску. Имаше нещо особено в нея. Макар че, общо взето, отговаряше на описанието, дадено от служителя на агенцията за коли под наем и монтьора, снимката беше толкова размазана, че ако човек я гледаше достатъчно дълго, тя сякаш се променяше. Мерал видя колко е часът, прибра шофьорската книжка в папката и я върна на мястото й в архива. После излезе отново в коридора, мина покрай кухнята и „стаята за спане“, пълна с легла за патрулиращите полицаи. Накрая върна револвера си в помещението за служебни оръжия, тъй като смяната му свършваше. По пътя към приемната, където трябваше да регистрира напускането си, той подмина отворения кабинет на Ари Зев, белокосия четирийсетгодишен началник на управлението, който извика силно:
— Мерал!
Арабинът спря и влезе в стаята със сини стени. Зев седеше зад бюрото. На стената зад гърба му имаше голяма карта на Стария град и витрина с трофеи, сред които се виждаше нашивка с емблема на полицията в Мейпълуд, щата Ню Джързи. Беше подарък от американски полицай, дошъл на посещение в Израел, за да се запознае с израелските методи. Зев пишеше нещо в бележника си, стиснал подострен жълт молив в ръката си.
— Две неща — започна той. — Албанците продължават да се обаждат за техния човек, който е изчезнал. Следващия път ще ги прехвърля на теб. Много са досадни. Някакви новини за мъжа?
— Не, никакви. Трябва ни снимка. Вече три пъти я поисках. Когато я получим, може да извадим повече късмет.
— Ако я получим.
— Да, „ако“.
Веждите на Зев се извиха нагоре като сърпове.
— А улица „Ремле“, Мерал?
— Нищо ново.
— Както и очаквах. Мисля си, че е по-добре да зарежеш случая. Вероятно ще се окаже фалшива тревога.
— Не, има нещо гнило. Сигурен съм.
Зев се обърна и погледна замислено през прозореца. Продължаваше да потропва хаотично с молива по бюрото.
Накрая се обърна пак към Мерал.
— Добре, сержант, действай. Инстинктите ти винаги са били страхотни.
Мерал кимна, обърна се и излезе от кабинета. Зев го проследи с очи през отворената врата.
— Горкият нещастник — промърмори той.
После стисна здраво молива и се върна към работата си. Трябваше да обобщи информацията от неубедителните заключения на съдебния лекар за Юсеф Тамал, йеменски емигрант от Бейт Сахур, заподозрян в различни престъпни дейности. Мъжът беше открит мъртъв в подножието на Кулата на Възнесението:
… счупен череп и врат и множество охлузвания и контузии; разкъсване на платизмата и трапецовидния шиен мускул, както и на други по-малки мускули на врата; фрактура на гръбначния стълб и прешлени…
„Счупен при падането — написа Зев — или преди това?“
Отвън Мерал застана с гръб към кремавите каменни стени на управлението. Поривите на вятъра и дъждът бяха спрели и полицаят се втренчи в отблясъците върху калдъръмената улица. Съзнанието му все още беше ангажирано със случая на улица „Ремле“. Свидетелят бе чул шум от влачене на нещо тежко. Какво ли бе то? Кой беше Йозеф Темеску? И най-странното от всичко: след сблъсъка в лендроувъра бяха открити овъглените останки на голяма черна кукумявка и на друга, доста по-малка птица, която не успяха да идентифицират. Приличаше на сипка или обикновено врабче — любима плячка на кукумявките, които често посещаваха града и ловуваха нощем. Мерал не можеше да разбере защо са били там. Поклати глава и прехвърли мислите си към по-прозаични неща. Обиколката. Началникът на участъка „Кишла“ изискваше от всеки полицай да се разхожда из християнския квартал по пет часа седмично след дежурство, за да „не загуби контакт с хората и да чуе оплакванията им“, както се изразяваше Зев. След още три часа Мерал щеше да изпълни квотата си за седмицата и да успее да стигне навреме за общата вечеря в „Каса Нова“, пансиона с деветдесет стаи, където живееше.