Димитър

Съпругът не можа да обясни как е забравил тази подробност при първия разпит. Сведе очи и просто заяви: „Не знам.“ Изглеждаше обезпокоен. След това Мерал разговаря с другите двама свидетели по случая. В овъгления и очукан джип не бяха открити никакви документи или други доказателства за самоличността на шофьора. Номерата обаче бяха оцелели и отведоха Мерал при служител на агенцията за автомобили под наем „Елдан“. Той беше дал колата на мъж, платил в брой и представил международна шофьорска книжка на името на Йозеф Темеску. После полицаят се свърза с един доставчик на фермерско оборудване в района, у когото беше намерена наскоро издадена фактура за продажба на предпазна решетка против сблъсък с животни. Тъкмо тя, мислеше си Мерал, подсказва, че става дума за умишлено престъпление, извършено от професионален убиец. Ако целта на шофьора е била да убие някого, той би искал да се подсигури, че колата ще може да се движи и след удара.

Макар че мъжът, продал оборудването на Темеску, бе забравил за сделката, монтьорът на фирмата помнеше много ясно как е сложил решетката. Описанието на Темеску беше доста мъгляво. Служителят на „Елдан“ бе направил копие на шофьорската книжка, но Темеску явно беше мръднал пред обектива, защото снимката изглеждаше размазана и неясна. Нито монтьорът, нито служителят от агенцията успя да предостави някаква полезна информация: „над четирийсет“, с „войнишка стойка“ и „волеви черти“. Това беше всичко. Двамата твърдяха също, че Темеску говори английски, но не бил родният му език. Мъжът имал тежък акцент, който не приличал на израелски или арабски. „Може би източноевропейски“, бе предположил служителят. Но дори и в последното не беше напълно сигурен. Съществуваше една обещаваща следа. Мерал бе отишъл в Арабската държавна болница, за да попита дали са приемали пациент със сериозни изгаряния на 14 януари. Оказа се, че наистина са имали подобен случай — мъж на около петдесет, с изгаряния от трета степен, най-вече по ръцете и лицето. Придружавал го друг мъж на неопределена възраст, който заявил, че името на пострадалия е Томас Хулда. Той самият се казвал Мартин Кар. Хулда бил сложен на системи и го лекували с антибиотични мехлеми. Кар настоял да остане в болничната стая на обгорения през шестте дни на престоя му там. Според медицинската сестра, грижила се за пациента, Кар седял на пода, долепил гръб до стената. Обгърнал коленете си, той мълчаливо наблюдавал превързаните ръце на обгорения мъж. На седмия ден му помогнал да се качи на такси. То потеглило, а Кар го последвал. Той оставил в болницата един и същ адрес за двамата — апартамент в еврейския квартал. Когато бе отишъл там, за да ги разпита, Мерал бе открил, че такива хора никога не са живели на посоченото място.