Книга на илюзиите
- Автор: Остър Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Игов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книга на илюзиите». Краткое содержание книги:
Когато излязох на лоджията, тя вдигна поглед към мен и ме засипа с порой от извинения, молеше ме да й простя за нелюбезното поведение и обясняваше колко съжалява, че така ме е нападнала, без предупреждение. Съвсем не била човек, който дебне край хорските къщи посред нощ, и не искала да ме стряска. Когато в шест часа почукала на вратата ми, още било слънчево. Погрешно предположила, че съм си вкъщи, и ако се принудила да чака отпред през всички тези часове, то било само защото мислела, че всеки момент ще се прибера.
Докато слизах по стълбите и се насочвах към хола забелязах, че косата й беше сресана, а устните — прясно начервени. Сега изглеждаше по-прилично: не така размъкната, не така неуверена — и още когато тръгнах към нея и я поканих да седне, усетих, че никак не е толкова слаба или уплашена, колкото си мислех.
Няма да ви изслушам, преди да ми отговорите на няколко въпроса, казах й. Ако отговорите ме удовлетворяват, ще ви дам думата. Ако не, ще ви помоля да напуснете и не искам никога повече да ви видя. Разбрано?
Дълги отговори ли искате, или кратки?
Кратки. Колкото се може по-кратки.
Само ми кажете какво искате да знаете и ще се постарая.
Първото, което ме интересува, е защо Фрида Спелинг не отговори на писмото ми.
Тя получи второто ви писмо, но точно докато сядаше да ви пише, се случи нещо, което я възпрепятства.
За цял месец?
Хектор падна от стълбите. На долния етаж Фрида сядаше пред бюрото си с писалка в ръка, а на горния Хектор вървеше към стълбата. Зловещо е колко близко бяха двете неща. Тя написа три думи: Драги професор Зимър — и в този момент Хектор се спъна и падна. Счупи си крака на две места. Няколко пукнати ребра. Ужасна цицина на главата. Трябваше да дойде хеликоптер в ранчото и да го отнесе до болницата в Олбъкърки. Докато му правеха операция, за да наместят крака, той получи инфаркт. Прехвърлиха го в отделението по сърдечни болести и после, тъкмо когато изглеждаше, че се оправя, хвана пневмония. Две седмици се бореше за живота си. На два, дори три пъти мислехме, че ще го изгубим. Просто не беше възможно да се пишат писма, господин Зимър. Твърде много неща се случваха и Фрида не можеше да мисли за нищо друго.
Той още ли е в болницата?
Изписаха го вчера. Взех първия сутрешен полет, кацнах в Бостън към два и половина, наех кола и дойдох тук. По-бързо е от писмото, нали? Един ден, а иначе — три или четири, може би дори пет. След пет дни Хектор може и да не е жив.
Защо просто не вдигнахте телефона да ми се обадите?
Не исках да рискувам. Твърде лесно би ви било да ми затворите.
А защо сте толкова загрижена? Това е следващият ми въпрос. Коя сте вие и какво общо имате с всичко това?
Познавам ги цял живот. Много са ми близки.
Не намеквате, че сте им дъщеря?
Дъщеря съм на Чарли Грунд. Може би не си спомняте това име, но сте го срещали. Навярно сте го виждали изписано десетки пъти.
Операторът.
Точно така. Той е заснел всички филми на Хектор за „Калейдоскоп“. Когато Хектор и Фрида решили отново да се захванат с филми, той напуснал Калифорния и се преместил в ранчото. Това е било през 1940 година. Оженил се за майка ми през 1946 година. Там съм родена, там съм отраснала. Това място е много важно за мен, господин Зимър. Оттам идва всичко, което съм.
Винаги сте живяла там?
На петнайсет постъпих в пансион. После в колеж. След това живях по градовете. Ню Йорк, Лондон, Лос Анджелис. Омъжих се, разведох се. Работих, върших това-онова.
Но сега живеете в ранчото.
Върнах се преди седем години. Майка ми почина и аз се прибрах за погребението. После реших да остана. Чарли също почина две години по-късно, но аз съм още там.
И с какво се занимавате там?
Пиша биографията на Хектор. Отне ми шест години и половина, но вече привършвам.
Малко по малко нещата се подреждат.
Разбира се, че се подреждат. Не съм пропътувала две хиляди и четиристотин мили, за да ви държа на тъмно, нали?