Драконът
- Автор: Кристенсен Том
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 9786191610433
- Переводчик: Василена Старирадева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Драконът». Краткое содержание книги:
В Норвегия от затвора е освободен финансистът Йоаким Жаклин. Полицията следи всяка негова стъпка, непознати го подслушват със супермодерна апаратура, а журналисти искат да разберат защо е предпочел да отиде в затвора, но да мълчи по време на съдебния процес по обвинение в крупни финансови престъпления. Той обаче сега иска само едно – да си върне сина, който се е отчуждил от него през времето, прекарано в затвора.
Междувременно високо в политическата власт един министър се кани да приема поздравления за добре свършената си работа по време на кризисна ситуация в чужбина, ала това, което не му дава мира, е мисълта: Никой не бива да разбере за операция Дракон !
Но Далайла, Йоаким и едно петнадесетгодишно момче, в чиито pъце попада дипломатическо куфарче с особено важна информация, са на път да променят всичко.
След шеметна кариера в банковата сфера, индустриалния мениджмънт и международното финансово консултиране Том Кристенсен се превръща в един от най-популярните норвежки автори в криминалния жанр. Най-успешните му трилъри са Дракона и, Царството на мъртвите. Носител е на наградата Ривертон за най-добър криминален роман.
Ако всичко беше нормално, тогава доведеният баща на Мартин още щеше да бъде на работа, а майка му щеше да помага във фризьорския салон на Ранхилд в Синсен. Майка му ходеше там всеки вторник и петък от 12 до 18 часа, миеше коси, правеше кафе и други подобни. Но Мартин не можеше да бъде напълно сигурен, затова ѝ бе звъннал по мобилния телефон и се бе подсигурил, че тя наистина се намираше във фризьорския салон, където обикновено ходеше. След това бе звъннал на домашния телефон, за да провери дали Руар по една или друга причина случайно не беше у дома. Руар работеше в автосервиз и рядко се прибираше преди пет и половина.
Скриха пазарските торби до асансьора, Мартин провери дали апартаментът е празен и след това двамата пренесоха всичко в стаята на Мартин.
Бяха купили газирани напитки, сладкиши, цигари и дебитна карта с много хиляди крони. Не се бяха осмелили да опитат да купят бира сами, а Хенки отказа да купува повече за Мартин след това, което се беше случило последния път. Макар че Мартин никога не обели дума за него, че Хенки им беше купил бира и вино, когато бе хванат. Но скоро щяха да ходят до центъра на Осло, а там беше лесно да намерят хора, които да им продадат и бира, и трева.
Отвориха няколко пакета снакс, шоколад и по бутилка от литър и половина кока-кола. Колата пиеха направо от шишето. След половин час така се бяха натъпкали, че едва понасяха мисълта да поемат още.
Мартин седна на въртящия се стол до компютъра и започна още веднъж да разглежда тези странни файлове, които бяха свалили от картите памет – всички онези, които се намираха в големия кафяв пощенски плик. Бяха най-различни по формат – уърдфайлове, аудиозаписи, снимки и кратки видеа, такива кратки откъси, каквито човек можеше да намери в YouTube и "MySpace". С няколко изключения всичко, което бяха прегледали, не беше интересно. Лоши, набраздени видеозаписи на хора, които само стояха и си говореха. Дори звукът беше размит и трудно доловим, затова беше трудно да се чуе за какво си говореха. Говореха на английски, както и на езици, каквито не бяха чували преди. Много от хората на снимките и във видеата бяха черни, изключително черни, с почти синьо-черна кожа. А като цяло фотоапаратът седеше неподвижно, така че хората се появяваха и изчезваха на снимките, вместо той да ги следва.
Не бяха успели да изгледат всичко, а имаха и други карти памет, от които Мартин все още не беше свалил съдържанието. Но от филмчетата, които досега бяха изгледали, имаше едно конкретно, което бяха изгледали поне пет пъти.
Андреас застана зад гърба на Мартин.
– Ела да видиш още веднъж – каза той нетърпеливо – хайде пак.
Мартин се засмя, намери видеозаписа с бързите си пръсти, привикнали към клавиатурата, и го пусна. Двамата се вторачиха в екрана.
Камерата не мърдаше. Филмът беше на звездички и цветове. Лещата на камерата беше насочена към едно двойно легло.
Първоначално нищо не се случваше. После от едната страна дойде ниско на ръст, малко момиче с черна на цвят кожа. Малко, може би само на осем години и с малки зърна на гърдите. Носеше само гащи. Лицето му беше уплашено и сериозно, почти сякаш малката тъкмо е разбрала, че трябва да прочете домашното, което не е написала. Но не от това се страхуваше тя. Тя бавно си свали гащите, остави ги внимателно на пода и изпълзя в леглото.
Мартин и Андреас зяпаха ококорени, макар и да го бяха гледали много пъти.
– Сега идва тоя – прошепна Андреас – мамка му, гледай там.
Един белокож мъж се появи с лице, обърнато към момиченцето в леглото. Членът му се движеше нагоре-надолу, докато той ходеше.
Малкото момиче легна по гръб на леглото, вдигна колене и се разкрачи – с гениталиите към камерата.
Андреас и Мартин се наведоха още по-напред.
Мъжът бавно отиде в леглото, разположи огромното си тяло между краката на момиченцето, помогна си с ръка, за да проникне в него и се притисна така, че отпуснатите му задни части се напрегнаха. Двамата виждаха, че той се напрягаше, за да проникне в момичето.
– Тя е ужасно тясна – прошепна Андреас.
Най-накрая мъжът успя, а задните части и гърбът му започнаха да се движат нагоре-надолу. Първо бавно, след това все по-бързо и по-бързо. Момиченцето бавно вдигна крака си във въздуха и ги разкрачи още повече, докато той се движеше. После се появиха и звуците. Първо някакви ритмични, груби изръмжавания от мъжа, а след това няколко много по-ярки плача и отделни писъци от малкото момиче. Тогава изведнъж екранът стана черен.