Изчезналият герой

Събуди се с чувството, че я е стъпкала група ирландски танцьори. Гърдите я боляха и едвам дишаше. Посегна надолу и обгърна ръка около дръжката на кинжала, който й бе дала Анабет — Катоптрис, оръжието на хубавата Елена.

Значи лагерът на нечистокръвните не бе част от съня.

— Как се чувстваш? — попита някой.

Пайпър се опита да се съсредоточи. Лежеше на легло с бяла завивка от едната страна като в кабинета на медицинска сестра. До нея стоеше червенокосото момиче — Рейчъл Деър.

На стената имаше плакат, на който бе нарисуван сатир с термометър в устата, който отчайващо напомняше на тренера Хедж. Надписът гласеше: „Не се е родила болестта, която да надвие една коза!“.

— Къде… — Пайпър млъкна, като видя човека на вратата.

Той приличаше на типичен калифорнийски сърфист — русокос, мускулест и със загар, облечен с шорти и тениска. Навсякъде по тялото си имаше очи, стотици очи — по ръцете, по краката, по лицето. Дори стъпалата му имаха очи, които се взираха към нея през сандалите.

— Това е Аргус — представи го Рейчъл. — Отговаря за сигурността. Държи нещата, хмм, под око.

Аргус кимна. Окото на брадичката му й намигна.

— Къде…? — опита Пайпър да каже нещо отново, но имаше усещането, че говори през вълна.

— Ти си в голямата къща — обясни Рейчъл, — офиса на лагера. Доведохме те тук, след като припадна.

— Ти ме хвана — спомни си Пайпър, — после чух гласа на Хера.

— Съжалявам за това — каза Рейчъл. — Повярвай ми, обсебването не бе моя идея. Хирон те излекува с малко нектар.

— Нектар?

— Напитката на боговете. В малки количества лекува героите, освен ако не ги… ами… изпепели.

— Аха. Яко.

Рейчъл се приведе към нея.

— Спомняш ли си видението си?

За момент Пайпър се ужаси, мислейки си, че другото момиче говори за кошмара с гиганта. После обаче разбра, че става дума за случилото се в хижата на Хера.

— Нещо не е наред с богинята — каза Пайпър. — Каза ми да я освободя, сякаш е пленена. Спомена, че земята ще ни погълне, че идва някой от огън… а и нещо за слънцестоенето.

В ъгъла Аргус простена. Всичките му очи премигнаха едновременно.

— Хера е създала Аргус — обясни Рейчъл. — Той е много чувствителен, що се отнася до нейната безопасност. Опитваме се да го успокоим, тъй като последния път, когато се разплака, стана наводнение.

Аргус подсмръкна, след което взе шепа салфетки от нощната масичка и започна да търка с тях очите по цялото си тяло.

— Е… — Пайпър се опита да не зяпа, докато Аргус търкаше сълзите от лактите си, — какво се е случило с Хера?

— Не знаем — каза Рейчъл. — Анабет и Джейсън бяха с теб между другото. Джейсън не искаше да си тръгва, но на Анабет й хрумна, че знае как да възстанови спомените му.