Изчезналият герой

Сега обаче съжаляваше за постъпката си. Баща й още не знаеше за станалото.

И тя не смяташе да му разкаже за него тази сутрин. Беше я изненадал с това пътуване и тя не искаше да го проваля. Прекарваха времето си заедно за пръв път от… три месеца?

— Какво не е наред? — попита я той, подавайки й чаша сода.

— Татко, има нещо, което…

— Чакай малко, Пайпс. Изглеждаш прекалено сериозна. Готова ли си за Трите въпроса?

Играеха тази игра от години — така баща й оставаше свързан с нея, въпреки малкото време, което прекарваха заедно. Можеха да се питат един друг всякакви неща — но до три въпроса. Забранени теми нямаше, но трябваше да отговориш искрено. През останалото време баща й бе обещал да не й се меси, което не беше трудно — той така и така никога не бе наоколо.

Пайпър знаеше, че повечето деца биха намерили тази игра за ужасяваща, но тя я очакваше с нетърпение. Тя беше като сърфа — трудна, но й напомняше, че все пак има баща.

— Първият ми въпрос — каза тя — е за мама.

Това не бе изненада. Майка й винаги присъстваше в поне един от въпросите й…

Баща й сви рамене безпомощно.

— Какво искаш да знаеш, Пайпър? Вече ти казах — тя изчезна. Не знам защо, нито къде е отишла. След като ти се роди, тя просто си замина. И никога повече не узнах нищо за нея.

— Дали все още е жива?

Това не беше истински въпрос. Баща й можеше да каже, че не знае. Но тя искаше да чуе отговора му.

Той се загледа във вълните.

— Дядо ти Том — каза накрая — ми разказваше, че ако вървиш достатъчно дълго срещу залеза, ще стигнеш страната на сенките и ще можеш да видиш духовете на мъртвите. Разказа ми, че много отдавна хората могли да връщат мъртвите по този начин, но после оплескали нещата. Беше дълга история.

— Като мита за слизането на Орфей в Подземното царство — спомни си Пайпър. — И то било на запад… а Орфей опитал да върне жена си.

Баща й кимна. Преди година той бе получил най-голямата роля в кариерата си, превъплъщавайки се в един старогръцки цар. Пайпър му беше помогнала при изследването на митовете — всички тези истории, в които хората биваха превръщани в камъни или изгаряха живи в езера от лава. Бяха се забавлявали, докато ги четяха заедно, и за момент животът на Пайпър не изглеждаше толкова лош. За известно време се бе сближила с баща си. Но после, разбира се, всичко бе свършило.

— Има много прилики между легендите на древните гърци и племето чероки — съгласи се баща й. — Чудя се какво ли би помислил дядо ти, ако можеше да ни види сега да стоим на края на западната земя. Вероятно щеше да ни сметне за призраци.

— Опитваш се да ми кажеш, че вярваш в тези истории, нали? И смяташ, че мама е мъртва.

Очите му се насълзиха и Пайпър видя тъгата в тях. Тогава разбра защо жените го харесват толкова. На повърхността той изглеждаше самоуверен и силен, но очите му криеха неизразима печал. Жените искаха да разберат защо. Искаха да го утешат, но не можеха. Баща й бе разказал, че това е черта на племето, че всички те носят тъмнина в себе си заради многото изстрадали поколения. Но Пайпър смяташе, че не е само това.