Ледената принцеса

— Да, както изглежда, не е била съобщила на съпруга си добрата новина.

Патрик замлъкна и я изчака да продължи. На Ерика й трябваше известно време, преди да реши да продължи започнатото. Заговори тихо, с дълги паузи, които издаваха неувереността й.

— Според най-добрата й приятелка детето не е от Хенрик.

Патрик вдигна вежди и подсвирна, но не каза нищо с надежда да получи още информация.

— Франсин ми разказа, че Алекс е срещнала някого във Фелбака. Заради когото е идвала тук всеки уикенд. Спомена ми също, че Алекс не е искала деца от Хенрик, но с този мъж било различно. Алекс била на седмото небе от радост заради детето. Именно затова Франсин най-настойчиво ме убеждаваше, че не може да се е самоубила. По думите й Алекс за първи път през живота си била щастлива.

— Знае ли нещо за въпросния мъж?

— Не, нищо. Алекс го пазела в тайна.

— Не мога да разбера как мъжът й я е пускал да идва във Фелбака всеки уикенд сама. Той знае ли за аферата й?

Патрик отпи още една глътка вино и усети как бузите му пламват. Не знаеше дали вълнението му се дължи на алкохола или на присъствието на Ерика.

— Очевидно отношенията им са били доста странни. Срещнах се с Хенрик в Гьотеборг и останах с впечатление, че пътищата им рядко са се пресичали. Бях твърде малко с него, за да успея да преценя какво знае или не знае. Лицето му е напълно непроницаемо. Полага голямо старание да не издава мислите или чувствата си.

— Подобни хора понякога са като бомба със закъснител. Търпят, търпят и накрая експлодират. Мислиш, че се е получило така? Че на отхвърления съпруг най-накрая му идва до гуша и решава да убие невярната си съпруга?

— Не знам, Патрик. Наистина не знам. Но ти предлагам да се напием до несвяст и да забравим за всякакви убийства и смърт.

Патрик с радост се съгласи и вдигна чашата си за наздраве.

Преместиха се на дивана и прекараха вечерта в приятен разговор на всевъзможни други теми. Тя му разказа за живота си, за притесненията си около къщата и за скръбта от загубата на родителите си. Той сподели с нея обзелите го гняв и чувство за провал след развода, отчаянието, че отново се връща на изходна позиция точно когато наистина се чувства готов за семейство и деца. Когато започва да вярва, че ще остареят заедно.

Дори тихите паузи бяха изпълнени с усещане за покой. Точно тогава му се приискваше да се наведе напред и да я целуне. Успяваше да се възпре и изпускаше момента.