Гонитбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Фиц и Шута #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гонитбата на Шута». Краткое содержание книги:
Тъй че сега умът ми заработи. Започна да събира късовете така, че едва ли не чувах клъцването на парчета натрошен чайник, наместващи се едно към друго. Разказът на пратеничката за раждане на деца, които ѝ били отнети, се съчета с разказа на Шута за Слугите, създаващи свои Бели пророци. Расата на Белите с тяхната дарба на прорицание беше изчезнала от света много отдавна — Шутът ми беше казал това още докато бяхме момчета. Твърдеше, че Белите започнали да се смесват с човеци, разредили чистата си кръв, докато носещите това наследство престанали да показват признаци и често не го осъзнавали. И беше добавил, че само рядко имало по някое дете, в което, случайно, се пробуждало това древно наследство. Той бил такъв и имал големия късмет, че родителите му знаели какво представлява. И знаели, че в Клерес има школа, където децата с физически черти на Бели били взимани и учени да записват сънищата си и своите проблясъци или видения за бъдещето. Там съхранявали огромни библиотеки със записани видения и Слугите ги проучвали, за да могат да научат събитията, които ще се разиграят в бъдещето на света. Тъй че, още докато бил много малък, родителите му го дали на Слугите, за да го научат да използва дарбите си за доброто на цялото човечество.
Но Слугите не повярвали, че той бил единственият истински Бял ясновидец. Малко бях знаел за това. Беше споделил, че са го задържали там много след момента, в който почувствал, че трябва да тръгне по света, за да промени хода на събитията така, че да отправи всички нас по по-добър път. Знаел бях, че е избягал от тях и е тръгнал по света сам, за да стане онова, което вярвал, че трябва да бъде.
А сега научих по-тъмната страна на онова място. Бях помагал на Бърич в подбора на породи кучета и коне. Знаех как става. От бяла кобила и бял жребец може не винаги да се роди бяло жребче, но ако се роди и ако съчетаем това животно с друг бял кон или с негов родственик, най-вероятно ще се получи ново бяло жребче. Тъй че, ако крал Умен пожелаеше, можеше да има поколения бели коне за гвардията си. Бърич беше твърде разумен в развъждането на коне, за да позволи по-дълбоко близкородствено кръстосване. Щеше да е голям срам за него да получи сакато или уродливо жребче, родено заради нехайството му.
Зачудих се дали Слугите споделят неговия морал в това отношение. Някак си се съмнявах в това. Тъй че ако Слугите го пожелаеха, те също можеха да получат деца със светлата кожа и безцветните очи на Бели пророци. И у някои можеше да се прояви дарбата на прорицателството. Чрез тези деца Слугите можеха да придобият възможността да надничат в бъдещето и различните пътеки, по които то може да тръгне, в зависимост от големи и малки събития. Според описанието на Шута те бяха правили това от поколения, вероятно още преди той да се роди. Тъй че сега Слугите разполагаха с огромен резервоар от възможни бъдещи пътища, които да проучват. Бъдещето можеше да се манипулира, не за благоденствието на целия свят, а за удобството и доброто бъдеще на самите Слуги. Беше гениално. И беше гнусно.
Умът ми направи следващия скок.
— Как можеш да се бориш с хора, които знаят следващия ти ход преди теб?
— Аха. — Каза го почти радостно. — Схващаш бързо. Знаех, че ще е така. Разбираш го още преди да съм ти дал последните късове. И все пак те не го знаят, Фиц. Не предвидиха, че изобщо се връщам. Защо? Защо трябваше да прибягват към нещо толкова жестоко, физическо изтезание, за да разберат какво знам? Защото ти ме направи, моят Катализатор. Ти ме създаде, същество извън всяко бъдеще, провидяно някога. Напуснах те, защото знаех колко силни сме заедно. Знаех, че бихме могли да променим бъдещето на света, и се страхувах, че ако останем заедно, както съм сляп за бъдещето, може да задействаме ужасни неща. Тъй че те напуснах, макар да знаех, че това разкъса сърцето ти толкова дълбоко, колкото разкъса моето. И бях сляп, още тогава, за факта, че вече сме направили точно това.
Вдигна глава и извърна лицето си към мен.
— Ние ги заслепихме, Фиц. Дойдох да те потърся, изгубен Пророк. В почти всяко бъдеще, което можех да провидя, ти или изобщо не съществуваше, или беше умрял. Знаех, знаех, че ако можех да те провидя и да те опазя жив, ти щеше да си Катализаторът, който да отправи света по нов и по-добър път. И ти го направи. Шестте херцогства останаха непокътнати. Каменни дракони се вдигнаха във въздуха и злата магия на Претопяването беше премахната, и истинските дракони бяха върнати на света. Заради теб. Всеки път, когато те измъквах от ръба на смъртта, ние променяхме света. И все пак всички тези неща Слугите също ги бяха зърнали, макар и да вярваха, че едва ли ще се сбъднат. А когато изпратиха своята Бяла жена, Бледата жена, за да бъде лъжлива Бяла пророчица, а мен ме задържаха затворен в Клерес, мислеха, че са гарантирали изхода, който желаят. Ти нямаше да съществуваш.