Червената кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-094-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Червената кралица». Краткое содержание книги:
Войната на розите бушува в Англия, а неумолимата съдба тласка към гибел гордата династия на Плантагенетите, разкъсвана от страсти, съперничества и омраза...
Наследница на династията Ланкастър, чийто герб е червената роза, Маргарет Боуфорт храни непоколебимото убеждение, че нейният род има Божествено право върху английския престол, и че самата тя е предопределена за величие. Нищо не може да сломи яростната ѝ амбиция – нито фактът, че баща ѝ се е опозорил като един от най-некомпетентните военачалници, нито дори съзнанието, че братовчед ѝ, крал Хенри VI, е несъмнено луд и неспособен да управлява страната.
Омъжена за първи път едва дванайсетгодишна, вдовица и майка на четиринайсет, Маргарет съсредоточава живота си в една цел –синът ѝ Хенри Тюдор трябва да стане крал, без значение какви ще бъдат последиците за нея, за Англия и дори за самото момче. Амбицията и фантстичната набожност изместват всякакви естествени пориви у Маргарет – тя преминава през бракове без любов, и политически сътресения, вперила поглед в английската корона, която все още е в ръцете на рода Йорк. Последният ѝ брак с безскрупулен интригант ѝ дава възможност да оглави заговора, довел до рухването на една династия.
И докато Ричард III, един оклеветен крал, се бори да съхрани мира и да излекува раните на Англия след гражданската война, опор-тюнисти, алчни аристократи и предатели копаят като къртици под престола му...
Но армията на Йорк си послужила с хитрост – хитрост, с която Солсбъри може да си послужи, тъй като неговите войници били готови на всичко за него – отстъпление, отпор, атака – затова им наредил да се оттеглят, сякаш се отказват от битката. Нашите конници ги зад минали, мислейки, че преследват избягали войски, и открили, че всъщност заловени са самите те, точно когато прегазвали една река. Неприятелят се обърнал кръгом и връхлетял, бърз като нападаща змия, и нашите мъже трябвало да си проправят път с битка нагоре по склона през терен, който ставал все по-разкалян, докато се опитвали да се изкачат с конете си по него и да извлекат нашите топове нагоре. Стрелците с лъкове на Йорк можели да стрелят надолу по склона в нашите войници, техните коне умирали под тях, те се изгубили в калта, бъркотията и градушката от стрели и гюллета. Джон каза, че реката била почервеняла от кръвта на ранените и умиращите, а мъжете, които я прегазили, за да избягат от битката, били като боядисани в червено.
Нощта паднала на бойното поле, на което не сме успели да защитим своята кауза, а нашите войници били оставени в полята да умрат. Командирът на Йорк, Солсбъри, се измъкнал, преди главният корпус на нашата армия да успее да се появи, а за заблуда оставил оръдията си на полето и платил на някакъв монах-изменник да стреля с тях цяла нощ. Когато кралската армия пристигнала с тътен призори, готова за битка, очаквайки да намери йоркистите, застанали в отбрана с оръдията си, готова да избие до крак предателите, там нямало никой, освен един пиян калугер, подскачащ от един подсип за възпламеняване на друг, който им казал, че техните врагове били потеглили към Лъдлоу, смеейки се заради победата си над двамата лордове на Ланкастър.
– Значи, битката се е състояла – казва мрачно съпругът ми. – И е била изгубена.
– Не са влезли в битка със самия крал – казвам. – Кралят щеше да спечели, без съмнение. Те просто са се срещнали в битка с двама наши лордове, не с войска, водена от крал.
– Всъщност са се изправили просто пред един опърпан монах – изтъква съпругът ми.
– Нашите двама лордове щяха със сигурност да спечелят, ако войските на Йорк се бяха сражавали честно – настоявам.
– Да, но един от тези лордове вече е мъртъв, а другият е заловен. Мисля, можем да приемем, че нашите врагове спечелиха първите битки.
– Но нали ще има още боеве? Нали можем да се прегрупираме? Когато Жана не успяла да превземе Париж, тя не се предала...
– Ах, Жана – казва той уморено. – Да, ако вземем Жана за наш пример, би трябвало да продължим към смъртта. Приближаваме се към успешно превръщане в мъченици. Права си. Ще има още битки. Можеш да си сигурна в това. Сега две войски се въртят една около друга като петли на бойна арена, търсейки предимство. Можеш да си сигурна, че ще има битка, а после – друга, а сетне – трета, докато едната или другата страна бъде сломена от поражението, или унищожена.
Оставам глуха за острия му тон.
– Съпруже, ще заминете ли сега да служите на своя крал? Сега, след като първата битка се състоя, и ние загубихме? Сега, когато можете да видите, че има отчаяна нужда от нас. Че всеки достоен мъж трябва да отиде?
Той ме поглежда:
– Когато се наложи да замина, ще го сторя – казва мрачно. – Не преди това.
– Всеки верен човек в Англия ще бъде там, освен теб!
– Възразявам разгорещено.
– Тогава ще има толкова много мъже, че няма да имат нужда от страхливец като мен – казва сър Хенри и си тръгва от стаята за болни, в която умира доброволецът на Джаспър, преди да успея да кажа нещо повече.
След това между мен и сър Хенри се възцарява студенина, и затова аз не му съобщавам, когато получавам измачкан лист хартия от Джаспър, изписан с острия му, зле оформен почерк, който гласи просто:
Не се страхувайте. Сам кралят излиза на бойното поле. Потегляме срещу тях.