Червената кралица

Когато слугата ни полива да измием ръцете си и ги попива с кърпа, моят съпруг казва любезно:

– Но аз отвлякох вниманието ви от въпроса, който е от огромен интерес за съпругата ми: здравето на нейния син. Как е младият Хенри? Добре ли е?

Джаспър се обръща към мен:

– Той е здрав и силен. Писах ти, че кътните му зъби вече покарват; докараха му треска за няколко дни, но вече я преодоля. Ходи и тича. Говори много, не винаги ясно, но бърбори по цял ден. Бавачката му казва, че е своенравен, но не повече, отколкото подобава на положението му в света и на възрастта му. Казах ѝ да не бъде прекалено строга с него. Той е граф Ричмънд: духът му не бива да бъде пречупван, той има право да проявява гордост.

– Разказваш ли му за мен? – питам аз.

– Разбира се, че да – казва той с усмивка. – Разказвам му, че майка му е важна дама в Англия и ще дойде да го види скоро, и той казва: "Мама!" точно така.

Засмивам се на неговата имитация на пискливото гласче на двегодишно дете:

– А косата му? – питам. – Започва ли да става червена като тази на Едмънд?

– Ах, не – казва Джаспър с разочарование, което аз не споделям. – Оказва се, че произходът ни не се е проявил истински в това. Косата му е къдрава и кестенява, като косъма на светъл дорест кон. Бавачката му смята, че ще изсветлява през лятото, когато е навън на слънце, но няма да е медноглав като нас, Тюдорите.

– А обича ли да играе? И знае ли си молитвите?

– Играе си с бухалката и топката си: готов е да играе по цял ден, ако някой му подхвърля топка. И учи "Отче наш" и катехизиса. Твоят приятел отец Уилям го посещава всяка сутрин за молитвите, а бавачката му го настанява до краката на леглото всяка вечер и го кара да стои там. Нареждат му да се моли за теб по име.

– Намирате ли му другарчета за игра? – пита съпругът ми. – Деца от съседните къщи?

– В замъка сме много изолирани – отвръща Джаспър. – Наблизо няма семейства с неговия произход. Няма подходящи другари за момче като него. Той е граф Ричмънд, и сродник на краля. Не мога да му позволявам да играе с деца от селото, а освен това бих се страхувал от болести. Играе си с бавачките си. Аз играя с него. Не му трябват никакви други приятели.

Кимвам. Не искам да играе със селски деца, които може да го научат на груби обноски.

– Безспорно, той се нуждае от деца на неговата възраст – настоява съпругът ми. – Ще трябва да мери сили с други момчета, дори и да са от селото и от хижите.

– Ще видя, когато му дойде времето – казва сковано Джаспър. – Засега той няма нужда от други приятели и общуване, освен онези, които му осигурявам аз.

Настъпва неловко мълчание.

– А добре ли се храни? – питам аз.

– Храни се добре, спи добре, тича наоколо по цял ден – казва Джаспър. – И расте добре. Мисля, че ще бъде висок. Има телосложението на Едмънд – издължен и слаб.