Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— Отишла си е — каза Яжара, без да се обръща.

Уилям също пристъпи вътре и се огледа.

— Коя е била тя?

— Вещица, както казват — отвърна Яжара.

— Но ти не вярваш на това — каза Уилям. Беше израсъл в Звезден пристан и познаваше добре предразсъдъците срещу жените, които практикуват магьосничество в Крондор. — Коя е била в действителност?

— Просто мъдра жена — отвърна Яжара, сгъна бележката и я прибра. — Която служи на доброто. Която и да е била, вече я няма.

— Пише ли къде отива?

— Не — отвърна младата магьосница, огледа се, после погледна Уилям. — Защо дойде?

— Исках да си поговоря с теб, преди да тръгнем за Крондор.

— Можехме да говорим и по пътя — каза Яжара. — Говори де, слушам те.

Излезе и тръгна по пътеката към Халдонова глава. Уилям крачеше до нея.

— Малко ми е неудобно… — почна той.

— Защо?

— Казах някои неща…

Тя спря и го докосна по рамото.

— И двамата казахме неща, които не биваше да казваме. Ти си млад… и двамата сме млади. Но нека неразбирателството ни остане в миналото.

— Значи пак сме приятели?

Яжара кимна.

— Да, приятели сме.

— Добре — кимна Уилям и отново закрачи. — Изгубих човек… на когото много държах и… не исках да изгубя още един приятел.

— Никога няма да ме изгубиш, Уилям — каза тя. — Съжалявам за Талия. Зная, че изпитваше особени чувства към нея.

— Така е — кимна Уилям и я погледна. — Но и ти си ми скъпа.

Яжара се усмихна.

— И ти на мен.

— Надявам се да се виждаме често. Не искам между нас пак да има неразбирателство.

— Аз също.

Продължиха мълчаливо, уверени, че раздорът между тях е забравен.