Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Не ми харесва много идеята да го споделям с друга — отвърна вкочанено Елейн. Слабо казано.
— На мен също. Само че… Елейн, срам ме е да го кажа, но ще се помъча да си го спечеля, каквото и да се наложи да направя за това. Не че двете имаме голям избор. Светлина, та той обърка целия ми живот. Светлина, като си помисля само как ме побърка. — Мин го каза така, сякаш не знаеше да се смее ли, или да плаче.
Елейн бавно издиша. Не, не беше виновна Мин. По-добре ли щеше да не е Мин, а някоя друга, да речем Берелайн, или някоя, която нямаше да може да понесе?
— Тавирен — каза тя. — Завлича света около себе си. Ние сме само едни трески, завлечени от въртопа. Но май си спомням, че ти, аз и Егвийн се уверявахме, че никога няма да позволим един мъж да развали приятелството ни. Все някак ще го измислим, Мин. А когато разберем коя е третата… Е, и с това все някак ще се оправим. — „Трета?“ Възможно ли беше тя да е Берелайн? „О, кръв и пепел!“
— Все някак — отвърна Мин унесено. — Между другото, тук двете сме хлътнали в капан. Знам, че има друга, знам, че нищо не мога да направя срещу това, но достатъчно трудно ми беше да го споделя с теб, а… не всички кайриенски жени са като Моарейн. Веднъж срещнах една кайриенска благородничка в Бейрлон. Пред нея Моарейн щеше да прилича на Леане, но понякога подхвърляше едни неща, едни такива намеци… А аурите! Не мисля, че който и да е мъж в целия град би бил в безопасност насаме с нея, освен ако не е грозен, куц, и най-добре — мъртъв.
Елейн изсумтя, но все пак успя да каже:
— Ти за това не се безпокой. Имаме си още една сестра, двете, дето не я познаваш още. Авиенда държи Ранд под око, а освен това той и десет крачки не може да пристъпи без айилските Деви на копието. — Кайриенка? Берелайн поне я беше виждала, знаеше нещо за нея. Не. Нямаше да трепери за това като някоя безмозъчна хлапачка. Една жена се оправя със света такъв, какъвто е, и гледа най-добре да се възползва от него. Коя ли е тя все пак?
Бяха излезли на един открит двор, осеян с изстинала пепел. Огромни котли, повечето проядени от ръжда, стояха подредени около кръглата каменна стена, съборена на места от израснали в нея дървета. Въпреки плътните сенки, покриващи двора, два кипящи котела все още клечаха върху огнищата, и три новачки с плувнали в пот коси и в бели, загърнати над коленете поли, биеха усърдно с широки бухалки в широките корита, пълни със сапунена пяна.
Елейн хвърли поглед към ризите под мишницата на Мин и прегърна сайдар.
— Нека да ти помогна с това. — Преливането, за да свършиш определената ти шетня, беше забранено — физическото усилие изгражда характера, така казваха — но в случая не беше същото. Ако поразвъртеше ризите във водата достатъчно енергично, нямаше да се налага да си мокрят ръцете. — Кажи ми всичко. Наистина ли Сюан и Леане са се променили толкова, колкото изглежда? Как се добрахте дотук? Логаин наистина ли е тук? И защо трябва да переш нечии мъжки ризи? Всичко ми разкажи.
Мин се засмя, явно доволна от смяната на темата.
— „Всичко“ ще отнеме цяла седмица. Но ще се опитам. Първо помогнах на Сюан и Леане да се измъкнат от тъмницата, в която Елайда ги беше натикала, а след това…
Докато я слушаше и възкликваше удивено, Елейн преля Въздух, за да повдигне един от кипналите котли високо над пламъците. Почти не забеляза смаяните погледи на новачките; вече бе свикнала със своята сила и рядко се сещаше, че без да се замисля, прави неща, на които бяха способни и малко от пълноправните Айез Седай. Коя все пак беше третата жена? Авиенда трябваше здраво да го държи под око, иначе…
Глава 51
Вести в Кайриен
Тънка синя струйка димеше от лулата между зъбите на Ранд. Той се беше облегнал на каменния парапет на терасата и гледаше градината долу. Стелеха се удължени резки сенки и слънцето се снижаваше като червена топка в безоблачното небе. Десет дни в Кайриен, а сякаш едва сега за първи път бе останал в мир и покой, освен когато не спеше. Селанде стоеше до него, бледолика и килнала глава на една страна — гледаше него, а не градината. Косата й не беше така изкусно нагласена като на жена с по-висок ранг, но все пак прибавяше още половин стъпка към ръста й. Той се мъчеше да не я забелязва, но беше трудно да не забележиш жена, която толкова настойчиво притиска стегнатата си гръд в ръката ти. Съветът бе продължил твърде дълго и той беше пожелал да отдъхне. Разбра, че е сбъркал, още щом Селанде го последва.
— Знам едно уединено езерце — каза тя тихо, — където може да се избяга от тази топлина. Заслонено местенце, където никой няма да ни безпокои.