Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
Тълпата, подтиквана от ниското човече с лисичето лице, което бе таен пратеник на барон Трипо, нахлу във фабриката на господин Харди и започна да опустошава всичко пред себе си. Тези хора без всякаква милост строшиха много машини, стъпкаха полуготова продукция и за късо време фабриката, която служеше за ред, организация и дисциплина в работата, се превърна в развалина. От прозорците се изхвърляше всичко с ведър кикот. След това, пак подтиквани от ниския човек с лисичето лице, книжката на господин Харди, търговските му документи, бяха скъсани от тълпата, която танцуваше крещейки.
А във времето на този шум и крясъци, в стаята на бащата на маршал Симон, можеше да се види друга картина.
Старият работник лежеше с превързана глава. Лицето му бе пребледняло, очите премрежени и дишаше тежко. Маршал Симон се бе навел над баща си и се опитваше да долови най-дребния знак за съживяване. Роз и Бланш, които бе довел Дагоберт, стояха на колене пред леглото със скръстени ръце и насълзени очи. Малко встрани, въпреки започналия да настъпва здрач, можеше да се забележи и фигурата на Дагоберт. Той бе скръстил ръце пред гърдите си, върху лицето му бе изписана мъка. В стаята цареше дълбоко мълчание, което се прекъсваше от време на време от задавения рев на Роз и Бланш или от тежкото дишане на дядо Симон. Очите на маршала бяха сухи и той отместваше поглед от баща си само когато трябваше да попита нещо доктора.
Понякога стават странни съвпадения… Докторът бе господин Баление. Болницата му бе близо до фабриката на господин Харди, освен това се ползуваше с добро име в околността, затова потърсиха помощ най-напред от него.
Докторът ненадейно настръхна, което накара маршал Симон, който не сваляше поглед от него, да попита:
— Има ли надежда?
— Нищожна, господин дук. Пулсът едва се появи…
— Спаси се! — каза маршалът.
— Не залагайте на напразни надежди, господине — отговори докторът сериозно. — Пулсът се съживи от силните лекарства, които му дадох. Но не мога да кажа какъв ще е краят.
— Татко! Татко! Чуваш ли ме? — извика маршалът когато видя, че старецът размърда глава и клепачите му трепнаха. След малко той отвори очи. — Ти си жив, татко! Позна ли ме? — извика радостно маршалът.
— Тук ли си, Пиер… — каза тихо старецът. — Подай си ръката…
— Ето, татко! — каза радостно маршалът и стисна дланта на баща си. След това, воден от внезапен подтик, се наведе и започна да целува ръцете, лицето и косата на баща си. — Жив е! Господи! Жив е, отърва се!
В същото време крясъците от сблъсъка между Вълците и Солидарните, който се поднови, достигна до слуха на умиращия.
— Този шум… Какъв е този шум — попита той. — Бият ли се?
— Струва ми се, че вече не — опита се да го успокои маршалът.
— Пиер… — каза старецът със слаб глас. — Няма да живея дълго…
— Татко!
— Остави ме да ти кажа… Стига да успея да ти кажа всичко.
— Господине — обърна се Баление към стария работник. — може Господ да направи някакво чудо с вас… Покажете се признателен, повикайте свещеник…
— Свещеник!… Благодаря, господине… Тук е синът ми… В неговите ръце ще предам… душата си… Душата си, която винаги е била честна и справедлива…
— Не, не! — извика маршалът. — Ти няма да умреш!
— Пиер — произнесе едва-едва старецът — преди малко… ти поиска от мен съвет… за една много важна работа… Струва ми се, че желанието да те науча как да постъпиш възвърна живота ми… Щях да бъда много нещастен да умра, ако знаех, че ще потеглиш по път недостоен… и за теб, и за мен… Затова ме послушай, синко… В последния си час баща ти не се лъже… Предстои ти да изпълниш важно задължение, ако искаш да постъпиш… като честен човек… И за да не нарушиш последната ми воля… трябва…, без да се колебаеш…
Гласът на стареца започна да отслабва още повече и след като изрече последните думи вече не можеше да му се разбира. Единствените думи, които успя да различи маршал Симон, бяха следните: „Наполеон II… Клетва… Безчестие… Сине мой…“.
След всичко това старият работник помръдна още няколко пъти устните си и с това всичко приключи.
Докато той умираше навън съвсем се бе мръкнало и внезапно проехтя писък:
— Пожар! Пожар…
Пожарът избухна в едно от крилата на фабриката, пълно със запалителни вещества, в което се бе вмъкнал ниският човек с лисичето лице. В същото време се чу звукът на барабани, които известяваха, че пристигат военни отделения.