![Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/5/operaciya-chervena-burya-bg-download.jpg)
Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— Много, повече от сто.
— Докладвай. — Елингтън отново зави на север, а майор Айсли се свърза с базата, за да докладва за видяното. След броени минути няколко германски фантома щяха да посетят сборния пункт на танковете. Наличието на толкова много танкове, стоящи на едно място, вероятно означаваше, че там има пункт за зареждане с гориво. Цистерните с гориво или вече бяха пристигнали, или бяха на път. Сега цистерните бяха основни цели за него, което го беше изненадало след всичките тези седмици на нападения над продоволствени складове и движещи се колони… „Какво е това?“
— Камиони право напред! — Дюк гледаше изображението на екрана върху предното си стъкло. Дълга колона от… цистерни, които се движеха бързо на малка дистанция един от друг и със затъмнени фарове. Той направи нов завой и насочи изтребителя си на две мили от пътя. Инфрачервената картина на Айсли показваше топлинното излъчване на двигателите и ауспусите, които бяха по-горещи от хладния нощен въздух. На фона на обградения от дървета път камионите приличаха на процесия от призраци.
— Преброих около петдесет, Дюк. Тръгнали са към онези танкове.
„Двадесет хиляди литра в камион — сметна наум Елингтън. — Двеста и петдесет хиляди литра дизелово гориво… достатъчни за напълването на резервоарите на танковете на цели две съветски дивизии.“ Айсли съобщи в базата за забелязаната колона.
— „Сянка Три“ — отговори диспечерът от един AWACS. — Изпратили сме осем „птички“. Време на пристигане след четири минути. Останете там и ми дайте оценка.
Елингтън не потвърди приемането на съобщението. Той снижи самолета си до върховете на дърветата, като се питаше до колко ли дървета стояха съветски войници с ръчни ракетомети SA-7.
Откакто беше летял над Виетнам, беше изминало много време; много време беше изминало и от първия път, когато беше осъзнал, че независимо от всичките му умения дългата ръка на случайността можеше да го достигне в небето и да сложи край на живота му. Годините на полети в мирно време бяха притъпили тази мисъл — Елингтън никога не беше си и помислял, че може да загине при катастрофа. Но един човек със SA-7 можеше да го свали, а той не знаеше кога щеше да прелети над някой такъв… „Спри да си мислиш за това, Дюк.“
От изток се появиха самолети „Торнадо“ на Кралските военновъздушни сили. Водещият самолет хвърли касетъчните си бомби пред колоната, а останалите минаха под остър ъгъл над пътя и засипаха конвоя с касетъчни муниции. Стълбове горящо гориво се издигнаха към небето от взривените камиони: Елингтън забеляза силуетите на два изтребител-бомбардировача да се открояват на фона на оранжевите пламъци, докато завиват на запад към базата си. Нафтата се разля от двете страни на пътя и той видя как здравите камиони спират и завиват назад, опитвайки се отчаяно да избягат от пламъците. Някои бяха изоставени от шофьорите си. Други минаха встрани от огъня и се опитаха да продължат на юг. Много малко от тях успяха. Повечето бяха твърде тежки и заседнаха в меката пръст.
— Кажи им, че унищожиха около половината. Не е зле.
Една минута по-късно фризбито получи заповед отново да се отправи на север.
Радарните сигнали от самолетите за наземно търсене бяха предадени към Брюксел, където нанесоха пътя на конвоя с гориво върху картата. Един компютър беше програмиран да изпълнява функциите на видеокасетофон и проследи движението на конвоя до отправната му точка. Осем щурмови самолета незабавно се отправиха към указаната гора. Фризбито пристигна там преди тях.
— Виждам радари на зенитни батареи, Дюк — каза Айсли. — Според мен са една батарея SA-6 и една SA-11. За тях това място трябва да е много важно.
— И още сто малки копеленца с ръчни зенитни ракети — добави Елингтън. — Кога започва ударът?
— След четири минути.
„Две батареи зенитни ракети са лоша новина за щурмовите самолети.“
— Хайде да намалим малко съотношението на силите.
Айсли избра прицелно-търсещия радар на батареята SA-11. Елингтън се насочи към него със скорост четиристотин възела, като летеше над някакъв път, за да остане под дърветата. Втора ракета „Сайдарм“ се отдели от пилона си и се устреми към предавателя. В същия момент по фризбито бяха изстреляни две ракети. Дюк мина на максимална мощност и зави рязко на изток, пускайки зад себе си диполни отражатели и трасьори. Едната ракета тръгна след диполните отражатели и се взриви в тях. Другата захвана слабия радарен сигнал от американския самолет и не се остави да бъде заблудена. Елингтън вдигна самолета си нагоре, след което направи завой при максимално претоварване с надеждата, че ще излъже ракетата. Тя обаче се оказа твърде бърза и се взриви на сто фута зад фризбито. Двамата офицери катапултираха от разпадащия се самолет секунда по-късно и парашутите им се отвориха едва на сто фута над земята.