Каменният кръг [bg]

Засмях се, макар че при вида на „Морска свиня“ и аз леко се изнервих.

— Едва ли е лично — казах му. — Капитан Ленард каза, че са тръгнали за Ямайка.

— Да, но защо не отиват право в Антигуа, където са казармите и корабостроителниците на военните? — Заслони очи, вгледан в кораба. Дори от това разстояние се виждаха малките фигури, които ремонтираха такелажа.

— Трябваше да дойдат първо тук — обясних аз. — Защото с тях е новият губернатор на колонията. — Изпитах абсурден порив да се скрия зад перилата, макар да знаех, че дори червената коса на Джейми е неразличима от такова разстояние.

— Тъй ли? Чудя се кой ли е? — каза разсеяно Джейми; бяхме само на час от плантацията на Джаред в Шугър Бей и знаех, че сега се чуди как да открием Младия Иън.

— Някакъв тип на име Грей — казах, като се извърнах от перилата. — Хубав мъж; срещнах го на кораба, за малко.

— Грей ли? — сепна се Джейми и се обърна към мен. — Да не е лорд Джон Грей?

— Да, май така беше. Защо? — Погледнах го с любопитство. Той се взираше в „Морска свиня“ с подновен интерес.

— Защо?

Чу ме от втория път и ме погледна усмихнат.

— О, ами просто познавам лорд Джон; той ми е приятел.

— Наистина ли? — Бях доста изненадана. Навремето сред приятелите на Джейми бяха френският министър на финансите и Чарлс Стюарт, както и неколцина шотландски просяци и френски джебчии. Предположих, че не е много странно, че сега познава английски аристократи, както и шотландски контрабандисти и ирландски корабни готвачи.

— Е, какъв късмет — казах аз. — Или поне така предполагам. Откъде го познаваш?

— Ръководеше затвора Ардсмюир — отвърна той и все пак ме изненада. Още гледаше военния кораб с присвити очи.

— И ти е приятел? — Поклатих глава. — Никога няма да разбера мъжете.

Обърна се и ми се усмихна, като най-сетне ме удостои с вниманието си.

— Е, приятели се намират навсякъде, сасенак — каза той. Присви очи към брега, заслонявайки ги с ръка. — Да се надяваме, че тази госпожа Абърнати също ще се окаже такава.