Илиада [bg]
- Автор: Гомер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Блага Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Илиада [bg]». Краткое содержание книги:
Илиада [bg]
Перейти на страницу:
Цар Агамемнон се много зарадва, когато ги зърна.
Той им високо извика и думи крилати продума:
„Вие, Аякси, водачи на меднохитонни аргийци!
[285]
Няма съвет да ви давам — за двама ви той не подхожда:
вие сами насърчавате свойта войска да се бие.
Татко наш Зевсе, богиньо Атино и бог Аполоне,
всички дано притежават в сърцата си храброст такава!
Скоро би паднал тогава градът укрепен на Приама,
[290]
с устрем превзет и разсипан от нашите мощни десници.“
Тъй каза, там ги остави и тръгна към други герои.
Срещна наблизо той Нестор, известен оратор от Пилос,
който подготвяше свойте другари да влязат във схватка
заедно с вожд Пелагон победител, с Аластор и Хромий,
[295]
с буйния Хемон, с Биант, предводител прочут на войските.
Нестор постави напред колесниците бойни с конете,
точно след тях нареди многобройни и смели пешаци
в боя опора да бъдат; страхливите сложи в средата,
за да воюват насила дори ако някой не иска.
[300]
Първо той заповед даде на всички бойци с колесници
свойте коне да задържат, без ред да не тичат в тълпата:
„Никой, облегнат на своето конно изкуство и сила,
да не излиза напред и с троянците сам да се бие,
ни да отстъпва, защото ще станете много по-слаби.
[305]
Който боец с колесница попадне на враг с колесница,
копие нека извади, това е най-сигурен начин.
Тъй градове и стени са рушили дедите ни славни,
имайки мъдрост такава и смелост голяма в гърдите.“
Тъй ги съветваше старецът, опитен в древните битки.
[310]
Цар Агамемнон се много зарадва, когато го зърна.
Той му високо извика и думи крилати му каза:
„Старче, да можеше както духът ти е силен в гърдите,
тъй колене невредими и мощ дълготрайна да имаш!
Но неизбежната възраст и тебе измъчва жестоко.
[315]
Трябваше другиго старост да стигне, ти млад да останеш!“
Нестор, геренският конник, така му отвърна тогава:
„Сине Атреев, бих искал да бъда юначен, тъй както
в дните, когато погубих Еревталиона божествен.
Но наведнъж боговете не дават на хората всичко:
[320]
юноша бях аз тогава, а днес старостта ме измъчва.
Но и така ще отида с бойците, полезен да бъда
с мойте съвети и думи — това е награда за старци.
Копия трябва да хвърлят по-младите, дето след мене
раснат по-годни, облегнати само на своите сили.“
[325]
Каза така. Агамемнон отмина със радост в сърцето.
Срещна сина на Петей, Менестея конеукротител.
Около него стояха атинци, съветници в битки.
Беше застанал наблизо и цар Одисей хитроумен.
Там се намираха също редиците на кефаленци.
[330]
Силния вик на борбата не бяха все още дочули,
тъй като скоро се бяха понесли във боя фаланги
на конеборци троянци и на меднобронни ахейци.
Чакаха двамата друга ахейска войска да пристигне,
за да се счепкат с троянците и да подхванат войната.
[335]
Щом ги видя Агамемнон, упрекна и двамата гневно.
Той им извика високо, крилати им думи продума:
„Сине на царя Петея, потомък на Зевса всевластен!
Също и ти, Одисее, изпълнен с опасни коварства!41
Тука защо сте застанали в смут и очаквате други?
[340]
Редно за вас е да бъдете с челните бойни редици,
често да влизате храбро в разгара на лютата битка.
Двамата първи съм канил на обща, обилна гощавка,
щом като пир за старейшини ние ахейците правим.
Имаше печено много за ядене, също и чаши
[345]
с медено вино за пиене, колкото искахте двама.
Гледали бихте доволни сега дори десет ахейски
бойни редици пред вас да се бият със мед безпощадна.“
А Одисей хитроумен със гняв го погледна и рече:
„Сине Атреев, каква през зъбите ти дума излезе?
[350]
Как ти говориш, че ние отбягваме битки, когато
всички ахейци започваме бой с конеборци троянци?
Ако поискаш, и ако това ти е нужно, ще видиш
на Телемаха бащата напред срещу първите групи
на конеборци троянци. Напразно така ти говориш.“
[355]
Цар Агамемнон, когато видя Одисея разсърден,
взе си словата обратно, усмихна се кротко и каза:
„Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен!
Нито аз тебе ще хуля и нито съвет ще ти давам,
тъй като зная, че твойто сърце във гърдите ти мощни
[360]
дружески чувства питае и двамата мислим еднакво.
Тръгвай в атака! Сега ако нещо е казано лошо,
после ще видим. Дано боговете го сторят безвредно!“
Тъй рече, там ги остави, забързан към други герои.
Скоро видя Диомеда, прочутия син на Тидея,
[365]
спрял се смутен сред конете и сред колесниците здрави.
Близо до него стоеше и Стенел, синът Капанеев.
Щом го съзря Агамемнон Атреев, упрекна го остро.
вернуться
41
Военната измама и коварство не били смятани за отрицателно качество в древността.
Перейти на страницу: