Илиада [bg]

Цар Агамемнон се много зарадва, когато ги зърна. Той им високо извика и думи крилати продума: „Вие, Аякси, водачи на меднохитонни аргийци! [285] Няма съвет да ви давам — за двама ви той не подхожда: вие сами насърчавате свойта войска да се бие. Татко наш Зевсе, богиньо Атино и бог Аполоне, всички дано притежават в сърцата си храброст такава! Скоро би паднал тогава градът укрепен на Приама, [290] с устрем превзет и разсипан от нашите мощни десници.“ Тъй каза, там ги остави и тръгна към други герои. Срещна наблизо той Нестор, известен оратор от Пилос, който подготвяше свойте другари да влязат във схватка заедно с вожд Пелагон победител, с Аластор и Хромий, [295] с буйния Хемон, с Биант, предводител прочут на войските. Нестор постави напред колесниците бойни с конете, точно след тях нареди многобройни и смели пешаци в боя опора да бъдат; страхливите сложи в средата, за да воюват насила дори ако някой не иска. [300] Първо той заповед даде на всички бойци с колесници свойте коне да задържат, без ред да не тичат в тълпата: „Никой, облегнат на своето конно изкуство и сила, да не излиза напред и с троянците сам да се бие, ни да отстъпва, защото ще станете много по-слаби. [305] Който боец с колесница попадне на враг с колесница, копие нека извади, това е най-сигурен начин. Тъй градове и стени са рушили дедите ни славни, имайки мъдрост такава и смелост голяма в гърдите.“ Тъй ги съветваше старецът, опитен в древните битки. [310] Цар Агамемнон се много зарадва, когато го зърна. Той му високо извика и думи крилати му каза: „Старче, да можеше както духът ти е силен в гърдите, тъй колене невредими и мощ дълготрайна да имаш! Но неизбежната възраст и тебе измъчва жестоко. [315] Трябваше другиго старост да стигне, ти млад да останеш!“ Нестор, геренският конник, така му отвърна тогава: „Сине Атреев, бих искал да бъда юначен, тъй както в дните, когато погубих Еревталиона божествен. Но наведнъж боговете не дават на хората всичко: [320] юноша бях аз тогава, а днес старостта ме измъчва. Но и така ще отида с бойците, полезен да бъда с мойте съвети и думи — това е награда за старци. Копия трябва да хвърлят по-младите, дето след мене раснат по-годни, облегнати само на своите сили.“ [325] Каза така. Агамемнон отмина със радост в сърцето. Срещна сина на Петей, Менестея конеукротител. Около него стояха атинци, съветници в битки. Беше застанал наблизо и цар Одисей хитроумен. Там се намираха също редиците на кефаленци. [330] Силния вик на борбата не бяха все още дочули, тъй като скоро се бяха понесли във боя фаланги на конеборци троянци и на меднобронни ахейци. Чакаха двамата друга ахейска войска да пристигне, за да се счепкат с троянците и да подхванат войната. [335] Щом ги видя Агамемнон, упрекна и двамата гневно. Той им извика високо, крилати им думи продума: „Сине на царя Петея, потомък на Зевса всевластен! Също и ти, Одисее, изпълнен с опасни коварства!41 Тука защо сте застанали в смут и очаквате други? [340] Редно за вас е да бъдете с челните бойни редици, често да влизате храбро в разгара на лютата битка. Двамата първи съм канил на обща, обилна гощавка, щом като пир за старейшини ние ахейците правим. Имаше печено много за ядене, също и чаши [345] с медено вино за пиене, колкото искахте двама. Гледали бихте доволни сега дори десет ахейски бойни редици пред вас да се бият със мед безпощадна.“ А Одисей хитроумен със гняв го погледна и рече: „Сине Атреев, каква през зъбите ти дума излезе? [350] Как ти говориш, че ние отбягваме битки, когато всички ахейци започваме бой с конеборци троянци? Ако поискаш, и ако това ти е нужно, ще видиш на Телемаха бащата напред срещу първите групи на конеборци троянци. Напразно така ти говориш.“ [355] Цар Агамемнон, когато видя Одисея разсърден, взе си словата обратно, усмихна се кротко и каза: „Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен! Нито аз тебе ще хуля и нито съвет ще ти давам, тъй като зная, че твойто сърце във гърдите ти мощни [360] дружески чувства питае и двамата мислим еднакво. Тръгвай в атака! Сега ако нещо е казано лошо, после ще видим. Дано боговете го сторят безвредно!“ Тъй рече, там ги остави, забързан към други герои. Скоро видя Диомеда, прочутия син на Тидея, [365] спрял се смутен сред конете и сред колесниците здрави. Близо до него стоеше и Стенел, синът Капанеев. Щом го съзря Агамемнон Атреев, упрекна го остро.