Илиада [bg]

Някой троянец или пък ликиец, изкусен в стрелбата, с лък го улучи: за чест на троянци, за скръб на ахейци.“ Тъй каза и глашатаят речта на Атрида послуша. Тръгна да иде във стана сред меднохитонни ахейци, търсейки вред Махаон героя. И в миг го съгледа, [200] както стоеше готов, а край него войски щитоносни, от коневъдната Трика далечна пристигнали тука. Близо до него застана и думи крилати продума: „Сине Асклепиев, тръгвай със мен! Агамемнон те вика, за да прегледаш ти цар Менелая, водач на ахейци. [205] Някой троянец или пък ликиец, изкусен в стрелбата, с лък го улучи: за чест на троянци, за скръб на ахейци.“ Каза така и сърцето в гърдите му той разтревожи. Тръгнаха бързо да идат в обширния стан на ахейци. Щом приближиха обаче до русия цар Менелая, [210] свариха около него събрани най-знатни водачи; точно в средата застана герой Махаон богоравен, тутакси дръпна стрелата от пояса плътно пристегнат; в пътя обратен се счупиха нейните шипове остри. Пъстрия пояс развърза и бронята здрава под него, [215] също и медната плоча, със труд от мъже изкована. Раната щом му откри, где стрелата попаднала беше, с устни изсмука кръвта и посипа целебни лекарства — Хирон ги бе дружелюбно предал на баща му Асклепий. Още ахейци се грижеха за Менелай гръмогласен, [220] а щитоносци троянци нападнаха с устрем в редици. Боя си спомниха пак и облякоха свойте доспехи. Вие не бихте видели там цар Агамемнон божествен бавен, бездеен, изгубил желание да се сражава; той непрестанно се впущаше в боя, прославящ мъжете. [225] Свойте коне с колесницата пъстра остави да чакат. Силно пръхтяха конете, встрани ги задържаше с мъка Евримедон Птолемеев Пираев, коларят известен. Цар Агамемнон му заповед даде да бъде наблизо, в случай, че сети умора, когато командва войските. [230] Тръгна пешком да прегледа той своите бойни редици. Щом като виждаше бързи данайци в борба устремени, спираше близо, усърдно им вдъхваше смелост със думи: „Вие, аргийци, недейте забравя военната храброст! Никога татко ни Зевс вероломните няма да брани. [235] Ала понеже са първи престъпили своите клетви, техните нежни тела лешояди ще ръфат свирепо. Ние пък техните мили съпруги и рожби невръстни в плен ще откараме с кораби, срутим ли градската крепост.“ Щом като видеше други да бягат от тежката битка, [240] цар Агамемнон припряно ги мъмреше с яростни думи: „Вий, самохвалци, страхливи аргийци, не се ли срамите? Плахи защо сте се спрели, подобно на млади кошути, дето са тичали дълго в полето обширно и морни вече са спрели, понеже в душата си нямат геройство? [245] Тъй вцепенени и вие стоите, не влизате в схватка. Може би чакате близо да дойдат троянци, където нашите кораби съхнат край шумния бряг на морето, за да узнаете Зевс олимпийски дали ви закриля?“ С тези съвети обхождаше своите бойни редици. [250] Стигна критяните царят, преминал през много фаланги. Те покрай Идоменей си обличаха медни доспехи: той бе сред първите, равен по мощ на глиган гороломен, а Мерион насърчаваше задните бойни редици. Цар Агамемнон се много зарадва, когато ги зърна. [255] Тутакси ласкави думи продума на Идоменея: „От бързоконни данайци аз тебе най-много почитам както по време на битки, така и в дела най-различни, също на пирове, гдето най-лични аргийци размесват в кратера вино искрящо, отбрано за знатните старци. [260] И ако другите хубавокоси ахейци изпиват само частта си, то твоята чаша, подобна на мойта, винаги пълна остава да пиеш, когато поискаш. Тръгвай безстрашен в атака, какъвто си беше по-рано.“ Идоменей, предводителят критски, така му отвърна: [265] „Сине Атреев, аз винаги верен другар ще ти бъда, както в началото бях обещал и ти кимнах с главата. Но насърчавай и другите хубавокоси ахейци в боя да влезем, щом своите клетви троянци не спазват. В близкото бъдеще гибел и мъки жестоки ги чакат, [270] тъй като първи коварно престъпиха своите клетви.“ Каза така. Агамемнон отмина със радост в сърцето. Много редици обходи, дойде при Аякси юначни. Бойни доспехи обличаха, имаха много пешаци. Както козар щом съгледа от някое било високо [275] облак, фучащ над морето, подгонен от западен вятър, и отдалеч му се струва дори от катрана по-черен, грозно пълзящ над морето и буря голяма надигащ; тръпне пастирът от страх, в пещера си потирва стадата; тъй и след тези Аякси се впущаха в лютата битка [280] гъсти редици герои, цъфтящи и богородени, страшни със своите щитове кръгли и копия дълги.