![Написано с кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/7/napisano-s-krv-bg-download.jpg)
Написано с кръв [bg]
- Автор: Грэм Кэролайн
- Серия: Убийства в Мидсъмър #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 9789543301188
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Написано с кръв [bg]». Краткое содержание книги:
Разследването е на високо ниво, но ексцентричността на селяните прави от Написано с кръв фантастична и много приятна за четене криминална история. Мидуест Бук Ривю
Каролайн Греъм е просто най-добрата авторка на детективски романи след Агата Кристи! Книгите й са не само страхотни криминални истории, но и невероятни романи със собствено място в литературата. Сънди Таймс
— Госпожа Клептън? — поиска да се увери той.
— Да. Какво има? — Макар и помрачено от лека тревога, лицето й показваше очевидно желание да помогне, което позаличи неприятния спомен от предишната събеседничка на главния инспектор.
— Дали не бихме могли да поговорим вътре?
— Разбира се.
Зад входната врата имаше мъничка рогозка от кокосово влакно и веднага след нея започваха стръмни тесни стъпала. Стълбището бе боядисано в тъмносиньо, нашарено със звездички. Тя ги покани в разхвърляна всекидневна. Барнаби поиска и получи разрешение да седне и с благодарност потъна в дълбок фотьойл, от който едва успя да стане, когато дойде време да си вървят. Трой се настани до маса с един-единствен крак в средата, но тя така жестоко се клатеше, че накрая сержантът реши да води записките си, подпрял бележника на коляно.
— За Джералд ли става дума? — Жената дишаше учестено и гледаше с широко отворени очи. — Хората навън приказваха какво ли не — че бил претърпял злополука. Даже, че бил… умрял.
— За съжаление, случаят е точно такъв, госпожо Клептън. Но не е било злополука. Господин Хадли е бил предумишлено убит.
Кръвта се изцеди от лицето й, но само след секунда отново нахлу и обагри страните й в яркочервено. Тя отпусна глава и падналата коса скри изражението й. След няколко секунди жената се изправи на стола. Изглеждаше по-овладяна. Цветът на лицето й също се бе стабилизирал — напомняше цвета на слаба запарка от чай.
— Но ние бяхме всички заедно. Писателският кръжец имам предвид. Прекарахме чудесно. — В гласа й звучеше пълно объркване, но също и леко негодувание, сякаш добре прекараната вечер би трябвало само по себе си да е амулет, предпазващ от бедствия.
— Събирате се редовно, предполагам?
— Да. Всеки месец. — Беше се загледала в обувките си. — Джералд… Джералд…
— Сещате ли се за някого, който би искал да навреди на господин Хадли?
— Какво имате предвид? — Очите й зашариха от единия полицай към другия. — Бил е просто някой крадец. Влязъл с взлом, нали?
— Не изключваме подобна възможност, разбира се — отвърна Барнаби с най-добродушния си глас. — Откога сте съседи?
— Откакто се преместихме тук. Преди около пет години.
— Значи познавате господин Хадли доста добре.
— Не бих казала. Беше винаги учтив и готов да помогне. Добър съсед. Миналата зима разчисти снега, когато Браян се беше сецнал — и други такива работи. Но не беше от хората, които споделят.
— Все пак сте се срещали?
— Само на сбирките. Иначе не сме си ходили на гости. Браян не би одобрил.
— И защо?
— Просто не обича… хората от тази класа.
Виж ти какъв обрат, помисли Трой.
— Коя класа по-точно, госпожо Клептън? — запита той, стараейки се да придаде учтив неутрален тон на гласа си. Не беше забравил смъмрянето отпреди малко.
— Офицерската класа. Браян я нарича така. Не че Джералд е бил военен. Останала съм с впечатлението, че беше пенсиониран държавен служител. Просто Браян така ги разбира нещата. Той е социалист. — Жената леко изправи рамене и повдигна брадичка, сякаш признаваше срамно дребно прегрешение, каквото вероятно и беше в Мидсъмър Уърти. — Хората като цяло са доста толерантни към възгледите му.
— Разбираха ли се членовете на групата ви?
— Да. Общо взето.
— Е, сигурно е имало различия в мненията. Разногласия понякога. Завист, да речем, заради постигнати от някого успехи.
— О, не. Ние не сме професионалисти.
Право в десетката, помисли си Барнаби, преди да си даде сметка, че забележката бе плод на невинна наивност.
— Всички ли работите над различни неща?
— Да. Джералд пише кратки разкази, Ейми работи над роман…
Барнаби използва момента, докато слушаше, да огледа обстановката около себе си. Две от стените бяха яркооранжеви, третата беше покрита с теракотени плочки, а четвъртата — тъмносиня като стълбището, но без звездичките, затова пък имаше величествени и доста красиви палми. Черен фриз в древногръцки стил очертаваше края на тропическия пейзаж. Всичко това напомни на Барнаби екскурзията до Кносос, на която бяха ходили с Джойс. На дървената стойка за дрехи висяха няколко китки бавно съхнещи цветя и билки. Бежов килим покриваше целия под. Сю продължаваше да говори: