Луната, която убива [bg]

-Да, знам. Това ни прави по-слаби - всички тези боричкания. Като при тебе и Карис, при шуна и жина, при Гуджааре и Кисуа. Когато сами се обезкръвяваме по този начин, за други става по-лесно да ни завладеят.

Спряха на втора площадка, този път доста по-високо в кулата. Следобедното слънце рисуваше по пода мозайка от застъпващи се правоъгълници в златисточервено. В края на площадката имаше масивна дървена врата, обкована и украсена с метал по северняшки маниер. В центъра й на верига висеше огромен богато украсен катинар.

Врата? В Ките-ян?

-Принце... - Нийес преглътна с мъка, а гърлото му внезапно пресъхна. - Къде сме, ако смея да попитам? Какво толкова имаме да говорим чак тук горе?

Принцът отиде до вратата и бръкна под ризата си. Измъкна дълъг и тежък ключ на тънка златна верижка.

- Тук се намира една от съпругите ми.

-Една от... - Вторачи се в Принца напълно объркан. Той гледаше вратата с ключ в ръка, но не понечи да я отвори.

-Давам на своите съпруги доста голяма свобода, но в замяна очаквам лоялност. А тази тук ме шпионираше за Хета-на. - Погледна към Нийес. В очите му се четеше студена отчужденост. - Предателството е едничкото нещо, което не прощавам.

Ледена вълна премина по гръбнака на генерала. „Днес ще умра“ - помисли си той.

Принцът пусна слаба печална усмивка, сякаш го чу, а после се обърна, за да отключи. Когато заговори отново, тонът му бе безгрижен и общителен, също както по време на цялата обиколка. Но сега в него прозвуча нотка, която Нийес не можеше да пропусне.

- Имай предвид едно, Нийес - аз разбирам защо го е сторила. Отгледана е в Детската къща на Хетава, това е нейното семейство. Следвала е своята съвест и аз не се сърдя. По-скоро се възхищавам на нейната последователност... само че предателството си остава предателство и то не може да остане ненаказано.

Принцът отвори вратата и влезе, след което се обърна да погледне към Нийес. Той го последва миг по-късно.

Отвъд вратата се намираше тясна килия с ред прозорци от едната страна - продължение на коридора, преградено в някой момент със стена, за да се оформи нещо като складово помещение. Всички прозорци бяха зазидани, освен един малък в отдалечения край. Стаята тънеше в мрак. Само на едно място на пода бе очертан кървавочервен правоъгълник светлина. Въздухът миришеше на прах и дървесна смола, както и на други не толкова здравословни неща. Вкисната пот, некъпана плът, неизхвърлено нощно гърне. Нийес примигваше в мрака в очакване зрението му да свикне. Всичко, което успя да различи отначало, се свеждаше до някакво женско стъпало, застинало върху ръба на светлото петно. Самият крак, както и тялото на жената тънеха в мрак.