Луната, която убива [bg]

Ките-ян - Слънце над водите - бе пролетният палат на Принца. Яна-ян - Слънце над земята - не бе обезопасен срещу наводнения и повечето му обитатели по време на дъждовния сезон страдаха заедно с останалите жители на града. Но не и самият Принц. Той се оттегляше в Ките-ян, където неговите четири-от-четири съпруги живееха целогодишно. Тук прекарваше сезона на плодородието в символичен труд, като създаваше децата, които щяха да продължат съществуването на неговата династия.

- Не ги посещавам особено често през сухите месеци -обърна се Принцът към Нийес, докато яздеха редом в кервана. - Виждам, че моите съпруги са по-доволни, когато следвам определен ред, а внезапните посещения без предупреждение създават хаос. Всичко живо хуква да украсява двореца за пристигането ми, да издокарва децата и прочее. Онези, които се готвят да изкрънкат нещо, тичат да ми се подмазват, докато други - които искат да ме накажат - потъват вдън земя. Ужасно пагубно за покоя.

Нийес, който не изпускаше от очи войниците наоколо, се засмя.

- Май много обичаш неочакваните визити, Принце.

- Така ли изглежда? Колко недодялано от моя страна. Това слънце, изглежда, ми размътва мозъка.

Денят определено бе достатъчно жарък. Керванът на Принца се движеше по изкачващ се върху насип път, наричан Лунната пътека, който водеше от града право към главните порти на Ките-ян. От двете му страни се точеха напоителни канали за околните стопанства. Липсваха дървета, които да осигурят сянка. Нийес любезно пропусна да отбележи, че в средата на кервана, където се намираше Принцът, бе по-прохладно, отколкото би било, ако четирима слуги не държаха над главата му балдахин.