![Огненият херцог [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/0/ogneniyat-hercog-bg-download.jpg)
Огненият херцог [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541702074
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огненият херцог [bg]». Краткое содержание книги:
„Истинска звезда в света на фантастиката“. Майк Резник, автор на „Заловете еднорог“
„Джоел Розенберг разказва великолепна история… Щом видите името му на корицата на някоя книга, значи е дошло времето да се настаните удобно и да се насладите на едно невероятно приключение“. Реймънд И. Фийст, автор на „Сага за разлома“
„Един от малкото автори, които с удоволствие търся да купя… Невероятните му романи са със заплетен сюжет, главоломно действие, изумително вълнуващи“. Денис Л. Макиернън, автор на „Пътуването на Лисица“
„Щом видя книга с името на Джоуел Розенберг на корицата, си я купувам на часа… Действието е изпълнено с динамика, плетеница от приключения… Щом започнеш книгата, няма начин да я оставиш, преди да я прочетеш цялата“. С. М. Стърлинг, автор на „Да прекосиш Джорджия“
„Ако сте сред малцината, които не са чели Джоел Розенберг, променете това незабавно, дължите го на себе си“. Джон И. Стит, автор на „Неочаквана среща в червено“.
— Не обичам пистолети. — Дейви остави пушката си с нежелание и пое гаранда, махна предпазителя и изтегли цевта, въпреки че движението освободи един от патроните и той падна на земята. Отново спусна предпазителя, наведе се и вдигна патрона и отново го върна в цевта. — А и като имам това, пистолет няма да ми трябва. — Отново сви рамене. — Сигурно ще дойде някой от града. У мен ли искаш да остане?
— Да. Но от друга страна, не ми се ще да измръзнеш. — Тори остави сабята и ножницата върху багажника и си свали якето. Би трябвало да му стане на Дейви, нищо че щеше да му е малко хлабаво.
Наистина нямаше значение. Метна якето на Дейви, след това прехвърли ремъка на сабята през рамо и тръгна към задната част на бронкото.
При резервните части за бронкото имаше фенер „Коулмън“ и празна раница. Само след секунда запали фенера и на бялата му светлина се наведе, за да прибере някои от разпилените по земята неща.
Двата пакета с пачките по двайсет долара, увити в пластмасова опаковка, бяха отворени, но захвърлени настрани. Кругерандите ги нямаше. Една от аптечките бе разкъсана, но другите си бяха цели. И двата спални чувала бяха съсипани, сякаш разпорени с бръснарско ножче, но мушамата бе непокътната. Пистолетите липсваха, но той откри два от тънките пълнители под разкъсаната раница, в която бяха поставили всичко.
Сигурно имаше някаква причина за всичко това, но Тори не успя да я открие. Беше учуден, че е толкова спокоен, като се изключи треперенето на ръцете му, докато пъхаше разни неща в раницата. След това се изправи за момент и бавно отвори и провери отделните елементи на комбинирания нож на специалните части.
— Оня, дето претърсваше, захвърли пистолетите в гората — каза Дейви. — Мога да ги открия, като се съмне.
— Ти пази това място — нареди Тори, вместо да помоли, докато вземаше пистолета си от багажника. Презареди и го пъхна на колана си.
Дейви кимна отривисто. Само веднъж.
— Ще се справим.
Тори му подаде двете пачки банкноти.
— Ако има нужда от нещо… — Когато Дейви го изгледа гневно, той вдигна ръка. — Няма да ми трябват там, където съм се запътил — каза той. — Ако ставаха за нещо, щяха да са ги взели.
— Нямам нужда от шибаните ти пари, Торсен — каза Дейви Хансен. — Но ще ти ги пазя.
Имаше една приказка, която чичо Хоузи разказваше за времето, когато един от народа Туата се опитал да залови Хонир с врата, която изчезвала, след като я прекрачиш.
Тори се надяваше да се справи геройски, също като Хонир, въпреки че го глождеха съмнения. Вероятно Чедата го очакваха в другия край на тунела.
Но какво друго можеше да направи? Да чака тук? Дейви щеше да чака. Всеки можеше да чака.
Пристъпи до ръба на тунела и светна с фенера към тъмното. Тунелът се спускаше право надолу около четири-пет метра и завиваше на юг. Вдлъбнатините и стъпките, издялани в стените, щяха да му дадат възможност да се спусне до основата.
Дейви му подхвърли края на едно въже с готов моряшки възел с малка примка, в която Тори да си пъхне крака. Той вдигна поглед. Другият край бе завързан за предния носач на бронкото. Дейви се изправи изпод колата, прехвърлил гаранда през рамо, стиснал в ръка навитото въже.
— Готов за спускане — каза той.
Тори затегна коланите на раницата и стисна ефеса на сабята.
Нямаше смисъл да изчаква повече. Можеше да използва и издълбаните вдлъбнатини и стъпки, но Тори предпочиташе да се остави в ръцете на някой съсед.
Седна на самия край на дупката и намести десния си крак в примката.
— Готов за спускане! — каза Дейви.
Бавно и постепенно, Тори прехвърли тежестта си върху крака и Дейви започна също така бавно да отпуска въжето.
Стиснал фенера в едната ръка, а с другата въжето, Тори бавно се снишаваше в тъмното.
— Късмет, малкия — бяха последните думи, които долетяха от горе.
Точно когато изхлузи крака си от примката и стъпи на твърдия каменен под, въжето поддаде и се изхлузи пред него. По стар навик Тори се наведе и грабна свободния край.
Семейство Торсен не оставяха недовършени неща. Въжето, което държаха в багажника на бронкото, бе за изкачване на планини и можеше да издържа невероятни товари. Якият сплитък трябваше часове наред да се търка в скала и дори би затруднило някой с остър нож.