Вратите на Рим [bg]

Един глас зад гърба му го откъсна от мислите му и той се обърна. Марк стоеше и го наблюдаваше хладно.

— Дойдох да се сбогуваме.

Почти несъзнателно Рений отбеляза развитите рамене и непринудената лека стойка на момчето. Би могъл да си създаде име в бъдеще — но той вече нямаше да види това.

От тази мисъл потръпна.

Никой обаче не живееше вечно, нали — нито Александър Велики, нито Сципион или Ханибал, дори и Рений.

— Радвам се, че Гай се поправя — отвърна Рений спокойно.

— Знам. Не дойдох да се караме с тебе, а да ти кажа нещо — отговори Марк, вгледан в пясъка под краката си.

Рений вдигна вежди.

Марк си пое дълбоко дъх.

— Съжалявам, че не те убих, противен стар негоднико. Ако пътищата ни се кръстосат през следващите години, ще ти прережа гърлото.

Рений се олюля на седлото, сякаш думите бяха нанесени удари. Усещаше омразата и това неимоверно много го зарадва. Докато напереният младеж отправяше заканите си, той насмалко да се разсмее — но разбра, че ще даде един последен дар на ученика си, ако внимателно подбере думите на отговора.

— Подобна омраза ще те убие, момче. И няма да си до Гай, за да го защитаваш.

— Винаги ще съм до него.

— Не. Не и докато не овладееш гнева си. Ще умреш в някое пиянско сбиване във вмирисана кръчма, освен ако не откриеш спокойствие вътре в себе си. Би могъл да ме убиеш. Да, на моята възраст жизнеността се стопява по-бързо, отколкото бих искал да си призная. Но ако се бяхме срещнали, докато бях млад, щях да те убия по-бързо, отколкото житният клас пада под сърпа. Помни това следващия път, когато срещнеш млад човек, който си гради репутация.

Рений се усмихна и сякаш се показаха зъбите на акула — устните му се дръпнаха нагоре и изражението му стана жестоко.

— Той може би ще има този шанс по-скоро, отколкото си мислиш — каза Кабера и излезе от сенките.

— Какво? Ти си ни чул, стари демоне? — попита Рений, все още усмихнат, макар че изражението му се смекчи, когато видя лечителя, когото беше започнал да уважава.

— Погледни града. Тази вечер май няма да ходим никъде — продължи Кабера сериозно.

Марк и Рений се обърнаха и впериха поглед отвъд хълмовете. Макар че Рим не се виждаше, оранжевото зарево, в което тримата се взряха ужасени, ставаше все по-ярко.

— Кълна се в Юпитер, подпалили са града! — изсъска Рений.

Любимият му град.

За миг понечи да пришпори коня — знаеше, че мястото му е там, на римските улици. Хората го познаваха, можеше да помогне да се възстанови редът. Една студена ръка докосна глезена му и той сведе очи към лицето на стария Кабера.