Вратите на Рим [bg]

Гай кимна, протегна ръка пред себе си и стисна юмрук.

— Иска ми се да бях там да видя как легионът влиза през портите.

Рений се усмихна на ентусиазма му.

— Няма да е сега, но ще видиш града, когато се поправиш. Тубрук чака отвън. Достатъчно силен ли си, за да говориш с него?

— Чувствам се много по-добре, почти нормално. От колко време съм така?

— Една седмица. Кабера ти даде билки, за да спиш през повечето време. Но ти въпреки всичко се възстанови невероятно бързо, а аз съм виждал много такива рани. Този старец казва, че е ясновидец. Мисля, че е и малко нещо магьосник. Сега ще повикам Тубрук.

Когато Рений се изправи, Гай протегна ръка към него.

— Ще останеш ли?

Рений се усмихна, но поклати отрицателно глава.

— Обучението свърши. Оттеглям се във вилата си, да остарея на спокойствие.

Гай се поколеба за миг.

— Имаш ли… имаш ли семейство?

— Някога имах, но всички починаха. Ще прекарвам вечерите си с другите старци, ще си разказваме небивалици и ще пием хубаво червено вино. Но ще хвърлям и по едно око към тебе. Кабера казва, че си изключителен човек. А ми се струва, че този старец не греши често.

— Благодаря — каза Гай. Не можеше да изрази с повече думи какво му беше дал всъщност този стар гладиатор.

Рений кимна, стисна здраво ръката му, после излезе и стаята внезапно опустя.

Тубрук запълни рамката на вратата и се усмихна широко.

— Изглеждаш по-добре.

Гай също му се усмихна. Започваше да се чувства както преди.

— Усещам, че силите ми се връщат. Имах късмет.

— Няма такива неща. Просто Кабера е невероятен. Сигурно е на осемдесет, но когато лекарят на майка ти се оплака, че му се пречкал, Кабера го изведе навън и му даде да се разбере. Не съм се смял така от много отдавна. Много сила има в костеливите му ръце.

Той се изкикоти, после лицето му пак стана сериозно.

— Майка ти искаше да те види, но сметнахме, че… ще се разстрои. Решихме да изчакаме да се пооправиш. Ще я доведа утре.

— И сега можеш. Не съм много уморен.

— Не. Още си слаб, а Кабера каза, че не бива да приемаш посетители.

На лицето на Гай се изписа престорена изненада, че Тубрук се вслушва в нечий съвет.

Тубрук се усмихна отново.

— Както казах, той е невероятен човек и след това, което направи, за да те излекува, всички го слушат, особено щом стане дума за грижите около тебе. Пуснах Рений да се видите само защото днес си заминава.

— Радвам се, че си го направил. Не ми се иска да оставям недовършени работи.

— И аз така си помислих.

— Изненадан съм, че не му взе главата — каза Гай.

— Помислих да го направя, но при обучението стават и нещастни случаи. Той просто прекали. Както и да е, много се гордее с вас двамата. Мисля, че тоя стар негодник е взел да ви харесва, може би защото сте толкова упорити — и ти си такъв инат като него, струва ми се.