Далечната планета

— Тя кога ще бъде тук? — попита Габа.

— След половин час.

— Какво се е случило с двигателя?

— Няма гориво.

Лицето на Габа посивя.

— Защо — попита той безсмислено. Роберт нищо не каза. — А в твоя флаер?

— На този сандък няма да стигне и за пет минути.

Габа се удари с юмруци по челото и седна на тревата.

— Ти си механик — каза той дрезгаво. — Измисли нещо.

Роберт се облегна на аеробуса.

— Спомняш ли си приказката за вълка, козата и зелето? Тук има една дузина дечица, една жена и ние двамата. Жената, която обичам повече от всички хора на света. Жената, която ще спася на всяка цена. И така, флаерът е двуместен…

Габа кимна няколко пъти.

— Разбирам. Няма какво да се говори, то се знае. Нека Таня седне във флаера и да вземе толкова дечица, колкото се поберат…

— Не — каза Роберт.

— Защо не? След два часа те ще бъдат в Столицата.

— Не — повтори Роберт. — Това няма да я спаси. Вълната ще бъде в Столицата след три часа. Там чака звездолет. Таня трябва да отлети с него. Недей да спориш с мене! — яростно прошепна той. — Възможни са само два варианта: или аз ще летя с Таня, или с Таня ще летиш ти, но тогава ще ми се закълнеш във всичко свято, че Таня ще отлети с този звездолет. Избирай.

— Ти си полудял! — каза Габа. Той се вдигна бавно от тревата. — Това са деца! Ела на себе си!…

— Ами ония, които остават тук, те не са ли деца? Кой ще избере трите, които ще отлетят към Столицата и към Земята. Ти ли? Върви избирай!

Габа беззвучно отваряше и затваряше уста. Роберт погледна на север. Вълната вече се виждаше добре. Сияещата ивица се вдигаше все по-високо, влачейки след себе си тежка черна завеса.

— Е? — каза Роберт. — Заклеваш ли се?

Габа бавно поклати глава.

— Тогава сбогом — каза Роберт.

Той направи крачка напред, но Габа му препречи пътя.

— Деца! — каза той почти беззвучно.

Роберт го хвана с две ръце за реверите на куртката и доближи лицето си съвсем близо до неговото лице.

— Таня! — каза той.

Няколко секунди те мълчаливо се гледаха в очите.

— Тя ще те намрази — каза тихо Габа.

Роберт го пусна и се засмя.

— След три часа и аз ще умра — каза той. — Ще ми бъде все едно. Сбогом, Габа.

Те се разделиха.

— Тя няма да тръгне с тебе — каза Габа след него.

Роберт не отговори. Аз това го знам, помисли си той. Той заобиколи аеробуса и с дълги скокове се втурна към флаера. Видя лицето на Таня, обърнато към него, и смеещите се лица на дечицата, които бяха я наобиколили, и весело им помаха с ръка, като усещаше силна болка в мускулите на лицето, свити конвулсивно в безгрижна усмивка. Той изтича към флаера, надникна вътре, сетне се изправи и извика:

— Танюшка, я ела ми помогни!

И в същия миг от другата страна на аеробуса се появи Габа. Той скачаше на четири крака.

— Защо скучаете? — закрещя той. — Кой ще хване Шир Хан18 — великия тигър на джунглите?

Той нададе проточен рев, ритна и побегна на четири крака към гората. Няколко секунди дечицата го гледаха с отворени уста, после някой весело изпищя, някой войнствено зарева и цялата тълпа се завтече след Габа, който вече надничаше с рев зад дърветата.