Людмила — мечти и дела
- Автор: Райнов Богомил
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Людмила — мечти и дела». Краткое содержание книги:
— Най-добре е изобщо да не говорим, — съгласих се. — И аз не знам за какъв дявол се разбъбрих. Всичко си е било съвсем нормално. Също както сега. Народът го е казал: на война — като на война.
Мислех да добавя още нещо, но тя ме върна към темата на разговора ни:
— Това, което сте започнали навремето с Башев и Шмиргела, трябва да продължи.
— Без мене.
— Не бързай да отказваш, преди още да съм те поканила, — рече тя сухо. — Нека най-първо обсъдим нещата по принцип.
Обсъдихме ги. Разбрах, че по нейно настояване още през април е било взето решение от Секретариата на ЦК за създаване на служба „Културна наследство“, с цел издирване и закупуване ценни произведения на изкуството, които да обогатят националните ни фондове.
— Значи пари има, — забелязах. — Въпросът е само да се изхарчат. Предполагам, че в Комитета ти ще се намерят достатъчно доброволци, готови да се нагърбят със задачата.
— Службата ще е в системата на Министерство на външните работи.
— Все едно. Щом е въпросът за харчене, кандидати навсякъде ще се намерят.
Тя не отвърна, давайки ми възможност да разбера сам, че не е зле да престана с безсолните си шеги. Използвах паузата, за да й донеса чаша от традиционния чай. Сетне накъсо и без да си придавам излишна важност, се постарах да я въведа в своебразния свят на търговията с картини. Отпърво слушаше търпеливо, но после май реши, че излишно усложнявам нещата:
— Не може ли направо да се обърнем към някой експерт в Париж и да му кажем, че търсим картини примерно от Паскин, пък той да си прави издирванията по галерии и търгове.
— Това е най-лесното, — съгласих се. — И най-неразумното, прощавай за израза. Защото въпросния експерт — този тип хора се наричат куртиета — след като открие някъде платно на Паскин, няма да те заведе на съответния адрес, за да си го купиш сама, а ще предложи да го купиш от него, увеличавайки цената с няколко десетки процента.
— Разбрах.
Това можеше да се изтълкува като „млъкни“, но аз продължих:
— Като влезеш в частна галерия и забележиш картина, която ти харесва, няма да се спуснеш към нея и с умиление да възкликнеш „какъв чудесен пейзаж!“, ами ще я подминеш небрежно, за да се насочиш към платна, които абсолютно не те интересуват. И додето разпитваш за цената на разните експонати, ще се осведомиш между другото и за цената на споменатия пейзаж, та да ти стане ясно, дали е по джоба ти…
— Разбрах.
— Чакай, има още. Щом си решила да купуваш, идва ред на пазарлъка.
— Ами ако кажат: Няма пазарлък?
— И това е възможно, но обикновено не го казват. Защото не става дума за стоки с фиксирани цени. И защото първоначалната цена в много случаи нарочно е по-висока, та при покупката да те зарадват, че ти правят отстъпка.
— Друго има ли, за да влезем в бранша?
— Има, разбира се. Но ти вече се отегчи.
— Няма значение. Нали сме решили да вършим работа. И като отпи за кураж от чая си:
— В кой магазин предлагаш да се отбием?
— Там е лошото, че са доста на брой. Само в Париж са поне триста.
— Трябва ли да ги обиколим всичките, за да открием една платно от Паскин?
— Не, естествено. Но трябва да имаш представа къде са и какви са — категория, цени, специалност… Дали предлагат стари майстори или съвременна живопис, дали наивисти или абстракционисти, като не забравяме, че макар голяма част от галериите да са скупчени в съзвездия, съществуват и не малко други, пръснати из целия град, особено антикварите, където картините се продават между другото, но пък цените обикновено са по-ниски. И после, не забравяй, че в момента говорим само за Париж. А каква е гаранцията, че додето кръстосваме Париж, заветната картинка от Паскин не се спотайва в някоя от галериите на Мюнхен или Кьолн, на Базел или Женева. Освен туй не бива да пренебрегваме и възможностите, които предлагат търговете, в случай, че разполагаме с материалната възможност да участваме в тях…
Слушаше ме — дали внимателно или от немай къде — но по едно време отново ме прекъсна:
— Ти сега да ме ограмотяван! ли си решил или да ме обезкуражаваш? Ако е второто, трябва да ти кажа, че въпросът е вече решен. И напразно си губиш времето.
Отново се върнахме на изходната позиция, от която се бях старал да я отдалеча. Добре поне, че отегчението я бе направило по-отстъпчива. Призна, че разбира резервите ми подир преживените някога ядове, пък и въпросът не бил чак толкова спешен, та да го решаваме в момента. Засега очаквала от мене да проуча цените на световната борса, за да набележим авторите, към които бихме могли да се насочим според възможностите си.