Сянката на бурята
- Автор: Дайер Дебра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Димитрова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Сянката на бурята». Краткое содержание книги:
— Заблуждавала съм се, че го обичам. Едва сега разбирам що за човек е. Та той дори не е така мъжествен, както си мислех.
Сините очи на Луси се разшириха. Устните й се разтвориха, събраха се и после пак зяпнаха:
— Ти не смяташ, че Ийън Тримейн е мъжествен?
Сабрина погледна чаршафа.
— Не е мъжествен. Не и в истинския смисъл на думата — каза тя и прокара пръсти по един волан от бродираната дантела, която украсяваше подгъва. — Не и след като си прозряла високомерието зад усмивката му. Не и след като си познала жестокостта му.
— Премисли отново постъпката си. Отпрати Джулия. Ела да живееш при нас. Мама толкова ще се радва, а аз…
— Луси, този мъж искаше да ме унищожи. Той ме е лъгал още от самото начало. Каза ми, че ме обича. Каза, че иска да му стана жена. А всичко, което е искал, е просто още едно завоевание — Сабрина мачкаше дантелата, докато говореше. — Та аз не бях за него никакво предизвикателство.
— Не разбирам как може Ийън да е толкова жесток. Той винаги е бил толкова мил. Не си спомням тържество или бал, на който да не се е отбил при мен, да не ме е поканил на танц.
— Е, за съжаление това не прави човека добър. Ти си много красива млада жена.
Луси поклати глава и тъничката й светлокестенява плитка се плъзна по бялата памучна роба.
— Сабрина, знам, че не съм нищо особено. Елинър беше красавица.
Елинър — хубавата сестра на Луси — бе починала при раждането на първото си дете. Момиченцето надживя майка си само с един ден. В сянката на сестра си Луси не бе имала достатъчно светлина, за да разцъфти. През трите седмици, прекарани в дома на леля си, Сабрина бе разбрала защо Луси предпочиташе да си седи вкъщи и да се крие зад някоя книга, вместо да отиде на тържество. Беше й много по-лесно да е незабележима като малка сива лястовица, отколкото да живее според разбиранията на майка си.
— Глупости! Това, от което имаш нужда, е нова прическа, нещо по-изящно. И рокли, които да подхождат на косата и хубавите ти сини очи.
— Не смятам, че нещо може да ми помогне — каза Луси и сведе очи.
— Ще видиш. Докато аз си отида, половината мъже в Ню Йорк вече ще са поискали ръката ти — може би дори и този единствен мъж, когото Луси обожаваше, помисли си Сабрина.
— Аз никога няма да бъда красива.
— Ти просто не разбираш колко си прекрасна. Само почакай, докато пристигнат новите рокли, които поръчахме.
— Никога не ми е харесвало да пазарувам прекалено — Луси прехапа устни. — Искам да останеш — сграбчи ръката на Сабрина. — Искам всичко да е… Бих искала да направя всичко, за да ти помогна.
— Луси, не се безпокой за мен.
— Играеш опасна игра. Омразата е силно чувство — силно и страшно. То може само да предизвика разруха.
— Всичко, което искам, е да видя как царственият Тримейн губи битката — млъкна, представи си лицето на Ийън, докато изживява унижението, което лейди Джулия Уиндъм ще му причини. — И ще го направя. Няма значение какво ще ми коства.
Глава 8
От ароматните пури се виеше пушек, издигаше се, носеше се и увисваше като сивкавосин облак под големите кристални глобуси на газениците, които висяха в големия салон на клуба „Юниън“. Тази елегантна сграда от камък и дърво, която някога бе централната част от имението на заможен човек — сега разорен — днес бе място за развлечение на онези, които все още не бяха изгубили милионите си. Това бяха хора, които знаеха, че един грешен ход на борсата може да превърне техните богати домове в клубове за удоволствията на оцелелите.
Ийън зяпаше множеството и разсеяно си играеше с жетоните, натрупани пред него. Изглежда, лейди Джулия бе откраднала сърцата на повечето от приятелите му, помисли си той и погледна картите си. Ако можеше да се вярва на слуховете тук, то предложенията за женитба, отправени към нея след пристигането й в Ню Йорк, досега не бяха по-малко от двадесет. Този път целта на Сабрина, изглежда, не беше само богат съпруг.
— Казвам ти, че Стриклънд крои нещо — каза Ранд и хвърли още един син чип върху купчинката в средата на масата. — Разбрах, че пак е бил в Олбъни миналата седмица.
Тази жена беше Сабрина — Ийън беше по-сигурен от всякога. Тя можеше да си промени произношението, но не можеше да промени звученето на гласа си. Начинът, по който косите й лумваха на слънцето, как си накланяше главата, като се смееше, желанието му да я грабне в прегръдките си и никога да не я изпусне — ето това бяха нещата, които изобличаваха лъжите й. На света можеше да има само една жена с такова влияние над него.