Колелото на мрака
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Пендергаст #5
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колелото на мрака». Краткое содержание книги:
Полумъртъв алпинист, по чудо оцелял след невъзможен преход през най-страшните хималайски зъбери, намира спасение в манастира. И скоро след това изчезва. А заедно с него изчезва и тайнствената реликва. Агентът от ФБР Алойзиъс Пендъргаст открива беглеца, но късно — някой го е изпреварил и алпинистът е жестоко и яростно убит. Реликвата липсва.
Луксозен презокеански кораб прави първия си круиз в Северния Атлантик. Но вместо безкраен празник, на потъналите в блясък, разкош и грях палуби се развихря психеделична игра с живота на четири хиляди души, а самият Пендъргаст се изправя пред най-страшното битка със злото, скрито в самия него. Ще бъде ли смазан от Колелото на Мрака?
„Преведи ме през всички страдания — казва древната молитва. — Само по тази пътека мога да превърна злото в добро.“
— Какво става, по дяволите? — попита вахтеният офицер.
— Нищо — отвърна сухо Мейсън. — Това е проблемът. — Тя пристъпи напред. — Господин Виго, поемам управлението за избягващия маньовър.
Виго се дръпна настрана с очевидно облекчение на лицето.
Тя се обърна към кормчията:
— Рул наляво двайсет градуса.
— Разбрано, рул наляво двайсет…
Внезапно заговори Кътър, прекъсвайки потвърждението на заповедта от страна на кормчията.
— Капитан Мейсън, ние сме корабът с правилния курс.
Мейсън изправи гръб.
— Да, сър. Но този супер танкер има почти нулева маневреност и може да е минал точката, в която…
— Капитан Мейсън, повтарям: ние сме корабът с правилния курс.
Настъпи напрегната тишина. Кътър се обърна към кормчията.
— Стабилизирай на две пет две.
Льосюр можеше да види светлините на танкера отдясно, които ставаха все по-ярки. Той усети как по челото му избива пот. Истина беше, че правото на преминаване е тяхно, че другият кораб трябваше да им даде път, но понякога се налагаше човек да се нагажда според ситуацията. Онези бяха вероятно на автопилот и се занимаваха с нещо друго. Само един Господ знае дали не бяха в каюткомпанията и не гледаха порно или пък се бяха натряскали и се търкаляха по пода.
— Включи сирената — нареди Кътър.
Мощната сирена на „Британия“, която се чуваше от петнайсет мили, проряза бездната на нощното море. Пет протръбявания — сигналът за опасност. Двамата наблюдатели на вахта стояха на местата си и се взираха напред с бинокли. Напрежението нарастваше болезнено.
Кътър се наведе към високочестотния усилвател:
— Корабът отдясно, тук „Британия“. Ние сме корабът с правилен курс и се налага да промените курса си. Разбрахте ли?
Свистене на празни честоти.
Сирената прозвуча отново. Светлините на супертанкера се разпаднаха до отделни точки. Льосюр можеше да види дори слабия сноп светлини на мостика на танкера.
— Капитане — подзе Мейсън. — Не съм сигурна дали ако сега променят…
— Точка на най-голямо сближаване четири минути — съобщи вахтеният офицер.
Льосюр си помисли невярващо: „Мили боже, наистина ще се сблъскаме.“
На мостика се възцари ужасена тишина. „Британия“ отново подаде сигнал за опасност.
— Променя надясно — каза наблюдателят. — Той променя курса, сър!
Сирената на танкера прозвуча над водата, три кратки изсвирвания, които показваха, че съдът се оттегля със спешна маневра.
— Стабилизирай — нареди Кътър.
Льосюр погледна екраните. Мъчително бавно векторният радар на АРПА8 покри преизчисления хединг на супертанкера. С огромно облекчение той осъзна, че са избегнали опасността; корабът щеше да се размине с тях отдясно. Почти осезаемо се усети успокоението на мостика, жужене на гласове, няколко цветисти ругатни.
Кътър се обърна към щаб капитана напълно невъзмутимо:
— Капитан Мейсън, мога ли да попитам защо намалихте скоростта до двадесет и четири възла?
— Метеорологичните условия напред са тежки, сър — отвърна Мейсън. — Екипажът спазва инструкциите, според които през Първата нощ на борда пасажерите трябва да се приспособят към условията в открито море при…
— Запознат съм с инструкциите — прекъсна я Кътър. Имаше бавен, тих глас, който звучеше неизмеримо по-заплашително, отколкото ако викаше. Той се обърна към кормчията: — Увеличи скоростта до трийсет възла.
— Разбрано, сър — отвърна мъжът с напълно неутрален глас. — Увеличавам скоростта на трийсет възла.
— Господин Виго, можете да поемете вахта.
— Разбрано, сър.
Кътър продължи да гледа втренчено Мейсън.
— Като заговорихме за инструкции, до вниманието ми стигна, че един от офицерите на този кораб е бил видян да напуска каютата на пътник рано тази сутрин.
Той направи пауза, придавайки с това още по-голяма тежест на факта.
С ръце на гърба направи една бавна обиколка, спирайки се върху лицето всеки от офицерите, преди да завърши с Мейсън.
— Искам да ви напомня, че това не е „Корабът на любовта“. Този вид поведение няма да бъде толерирано. Нека пътниците отговарят за собствената си недискретност; моят екипаж не трябва да си позволява подобни неща.
Льосюр се учуди, когато видя, че руменината по лицето на Мейсън става по-гъста.
„Не е възможно да става дума за нея“, помисли си той. „Тя е последната, която би нарушила правилата.“
Вратата на мостика се отвори и Патрик Кемпър, шефът на охраната, влезе вътре. Като видя Кътър, той пристъпи към него.
— Сър, аз…
— Не сега — прекъсна го Кътър и Кемпър млъкна.
8
Автоматично средство за радионавигационна прокладка. — Б.пр.