Аз бях Цицерон
- Автор: Базна Елиаза
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Р. Йосифов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Аз бях Цицерон». Краткое содержание книги:
В тази книга Базна — Цицерон — разказва своите спомени. Пред читателя оживяват събитията от времето на Втората световна война. Под обектива на Базна се редят една след друга секретните телеграми на съюзниците. Със затаен дъх четем как Цицерон се вмъква в спалнята на сър Хю, взема документите от касетката и ги фотографира. Обаче накрая измамникът остава измамен, немците му заплащат с фалшиви лири стерлинги.
— Не знам дали би могла да намериш тук работа. Облеклото ти е лошо, държането ти — много шумно.
— Мустафа каза…
— Мустафа няма успех при жените. Той се радва, че най-после се е харесал на някоя.
— Но той никак не ми харесва!
— Въпреки това нищо не мога да променя. Ако искаш, можеш да излизаш с него. Аз нямам много време за тебе.
— Но аз искам да ми кажеш какво грешно правя!
— Казах ти вече, че аз имам малко време. Присмех, студенина и грубост бяха моето единствено оръжие срещу нейната младост. Дадоха й стаята на Маноли.
— Не вярвам, че леди Мери ще ти разреши да останеш тук по-дълго време. Най-добре ще е да пиша на баща ти…
— Не искам да се върна у дома! Моля те, помогни ми да остана тук!
— Тогава иди първо при фризьор!
Косата й беше прекрасна, обичах русите й отблясъци. Но поради това, че аз я нагрубявах, тя стана вътрешно несигурна.
Усещах нейните безпомощни погледи, усещах как ласканията на другите бяха загубили влиянието си над нея и как тя се стремеше с всичко, за да получи от мене поне една малка похвала. Аз се стремях да не забелязвам момичето, въпреки че то отдавна беше станало господарка на мислите ми.
Бях в стаята за гладене и гладех няколко костюма на сър Хю, когато внезапно електричеството спря.
Отидох до стената, където беше таблото за бушоните. Там стоеше Езра.
— Вероятно някой от бушоните е изгорял. Иди при Мустафа да ти даде нови — казах аз.
— Не са изгорели. Аз трябваше да ги отвъртя.
Гледах я втренчено. Тя побърза да ми обясни.
— Дошли са работници. Те работят нещо на касата за парите. Затова трябваше да изключа бушоните…
Не я слушах вече. Това, което Езра смяташе каса за пари, беше касата за секретните документи. Отидох бързо в кабинета на посланика. Един от служителите на посолството, който принадлежеше към службата за безопасност, седеше на един стол и гледаше скучно двамата работници, които работеха на касата.
— Необходимо ли е да бъдат изключени всички бушони? — запитах аз студено. — Трябва ми електричество. Сър Хю ще ме упрекне…
Вратата на касата беше отворена. Работниците монтираха нещо на сигналната уредба. Никой не обърна внимание на това, което казах.
Ядосано им извиках.
— Сега ще включа всички бушони отново! — и тръгнах. Това имаше успех. Един от техниците дойде намръщен след мене.
— Не се дръж така!
— Аз трябва да гладя.
— Къде са бушоните?
Показах му мястото. Езра стоеше все още на мястото си до таблото с бушоните.
— Ако ще работите само на сигналната уредба, достатъчно е да извадите само единия бушон, на който е включена уредбата — казах надменно аз.
— Сам знам това — изръмжа мъжът.
Той трябваше да тича няколко пъти насам-натам, докато установи кой бушон беше за сваляне. След това завъртя здраво всички останали, а само единия слабо.
— В края на краищата няма нужда да бъде изключено електричеството в цялата къща, за да не звъни вашето звънче от сигналната уредба — усмихнах се аз.
Техникът се върна в кабинета. Погледнах Езра. Пошепнах й.
— Запомни този бушон!
Тя не разбра какво имах пред вид.
— Защо?
— Ти трябва само да го запомниш. Друго нищо!
Обхвана ме отново моето старо уверено в победата безсрамие. Като че ли щастливата нишка, за която мислех, че ме бе напуснала, отново се появи пред очите ми. Когато усещах възхищение, успявах във всичко. И Езра започна да ми се възхищава.
— Помисли малко защо една каса трябва да бъде осигурена със сигнална уредба, когато е достатъчно да се отвърти един бушон, достъпен за всекиго, за да не функционира уредбата — обясних й аз.
— Не те разбирам — проговори тя.
— Ще ти обясня всичко довечера.
Аз я оставих да седи при таблото с бушоните и се върнах в стаята за гладене. Ютията отново се нагря.
Двамата с Езра седяхме в едно такси.
— Карайте през стария град, покрай цитаделата, след това по бул. „Ататюрк“, после към хълмовете.
Правеше ми удоволствие да давам такива небрежни нареждания и при това да чувствувам Езра до себе си. Показах й нощния град. Гласът ми беше студен, като че ли изпълнява само един досаден дълг. Аз знаех, че нейните мисли са съвсем на друго място.
— Защо ми подари палтото? — попита тя съвсем тихо и срамежливо. Бяхме ходили в ABC и аз й бях купил хубаво, меко, подплатено с кожа палто. Изненаданото й лице ми направи удоволствие.