Кървавият път на коприната
- Автор: Калчев Христо
- Серия: Вулгарни романи #6
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървавият път на коприната». Краткое содержание книги:
На „пет“ Тефик Андериман бей назова оазиса, на „шест“ беше заклан от ухо до ухо.
— Сметката ще те чака, Султан. Каня те на сватба. Ще бъда огорчен, ако не дойдеш!
— Утре тръгвам към вас, Козел. Какво стана с килъра за Змията?
— Предполагам, че вече е в Косово. Заловиха „Къртицата“ ми в София. Смених си мобилните телефони и загубих всякаква връзка с него.
— Спокойно, Козел. Ще импровизираме на място. Как е Габи?
— Добре, Фомич, благодаря. Никога повече няма да я подлагам на подобни изпитания.
— И няма да се налага. Аркан, ти и аз ще си довършим работата. Утре съм при вас. Довиждане, приятелю!
— До скоро виждане, Султан.
Хакел, Козела, Диана и Габи щурмуваха границата при Гюешево. СААВ-ът разби бариерата и мина на сръбска територия. Хиляди куршуми се изстреляха от двете страни, но освен един, който попадна в дясното рамо на Габриела, операцията мина чисто. Аркан ги посрещна, хората му взеха колата и ги откараха в болницата.
— Севгун, колата е тук, жертви няма и бърлогата на принца е идентифицирана.
— Добре, войводо. Запалете една свещ на свети Георги Победоносец и се напийте като скотове Ако бях с вас, аз щях да поема сметката.
Козела взе спейсфона.
„Г-н министър,
Това писмо не е оправдание, нито молба за разбиране на «неразбираемото» ми поведение. Искам да знаете, че съм щастлив, че не успях да убия един мъж, който не се занимаваше с късане на опашката на гущера, а опита и почти успя да смаже главата на змията. Никога и под никакъв претекст няма да се върна на родна земя и никога повече няма да чуете за мен.
Козела
Имам титли и звания, и други имена, но не искам да ви отегчавам с подробности.“
Козела и Габриела се венчаха по всички правила на православния ритуал в манастира „Свети Наум“ на Охридското езеро. От съображения за сигурност ще премълча кой беше духовен кръстник на тази дискретна сватба Ще кажа само, че присъствах и аз. Пих драмска ракия. По брадата ми се стичаше, в устата ми не влизаше.
Т Илинден, 1999
Мотел „Джорджо“,
Радотина