Кървавият път на коприната
- Автор: Калчев Христо
- Серия: Вулгарни романи #6
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървавият път на коприната». Краткое содержание книги:
— Fuck your bloody ass!3 — Каза Хакел и прекъсна връзката.
— Хакер.
— Американците ме заловиха. Сега в ефира се чуват само араби.
— Как те заловиха? — неразбиращ попита Агаин.
— Имат свръхчувствителни сензори, годни да уловят и най-невинното проникване в системата, а аз се набутах като слон в стъкларски магазин.
— Не можеше ли по-деликатно?
— Не и с техниката, с която разполагам.
— И какво ще правим сега, момче… Губим Козела, така ли?
— Напълно записах един негов разговор на английски. Отива в американската легация за нов номер и инструкции.
— С това трябваше да започнеш, кретен такъв! — изкрещя вбесеният Агаин и изхвръкна от стаята.
Струпа хора, техника и блокира легацията. Късно. Козела беше използвал предимството си във време и сега кой знае откъде го наблюдаваше с презрение и ирония.
— Хакел?
— Да, Джон.
— Започваш ли работа?
— Аз съм започнал отдавна. Ако останеш на слушалката, ще чуеш адската музика.
— Къде си?
— След Айтос… Слушай!
Това беше взрив. Козела беше ползвал достатъчно пъти това оръжие, за да разпознае музиката му и насън.
— Колко Хизбула в преразход? — попита той.
— Четирима. Жалко. Бяха в мерцедес за двеста хиляди марки. Слушай! — последва втора експлозия… и тишина.
— Отчитай се, Хакел!
— Девет на нула за мен. Остава още една патица. — последва нов трясък.
— Тринайсет — каза полковникът. — Още в Слънчев бряг ги декорирах. Ти къде си?
— Излизам от София по обратния път. Изчезвай бързо от там. След минути ще почернее от ченгета.
— Пътувам с двеста. Къде ще се видим?
— Никъде. Не съм тръгнал на среща с теб, а с Тефик. Намали скоростта и влез в Пловдив. Ако не го срещна по пътя, ще те намеря в хотел „Тримонциум“.
— Фомич, Козела те безпокои…
— Къде си бе, момче. Убих се да те търся.
— Хакерите пробиха защитата. Сега ще ти продиктувам новия номер.
— Момент. Къде си?
— На лов… малко след София.
— Колата не е волво, както беше в първата информация, а СААВ 9000, металик. Тефик има тежка охрана от Хизбула.
— Вече няма. Хакел ги възвиси при Аллаха. Имаш ли представа къде им е срещата?
— Не. Някъде по Пътя на коприната. Кой ти е номерът?
Козела го продиктува и набра Аркан.
— Къде си, войводо?
— Чакам знак от теб.
— Пътувам по Пътя. Избихме охраната на Хизбула. Имаш ли представа дали Змията е пратил свои хора да пресрещнат колата?
— Не знам, Козел. Отваряй си очите! Тази кола струва половин милиард долара.
Срещата в „Тримонциум“ беше изненадваща и кървава. Още докато паркираше колата си пред хотела, Козела забеляза СААВ-а.
— Хакел, къде си?
— На маса с бяла покривка и всичко, което ми е нужно.
— В „Тримонциум“?
— Да.
— И Тефик е някъде там. Колата е на паркинга.
— Аз седя срещу него, Джон. Мога да те уверя, че „Дом Периньон“ в „Риволи“ и в „Тримонциум“ са еднакво добри.
— Сам ли е?
— Не.
— С мъже?
— С една красива жена… Ти кога ще се появиш?
— Никога. Дръж го под око. Ще го ликвидираме в апартамента, но не преди да ни каже къде е Осама. Аз съм при колата.
— Добре, Джон. Поддържай връзка.
Напук на всички официални, полуофициални и полицейски версии принц Осама бин Ладен не беше в афганистанския град Джалалабад под закрила на талибаните, напротив, точно на тази пасмина не можеше да се довери един, макар и алчен потомък на крал Сауд. Осама се криеше в либийския оазис Ел Джоф, близо до суданската граница, под личната опека на Муамар Кадафи.
— Тефик, нашите отношения минаха през различни фази. Смятай тази за последната — Каза Козела на седмия ден. — Дай ми знак, че ще говориш, или си мъртъв, бей. Няма човек, който може да изкара три денонощия, обесен с главата надолу.
И Тефик се предаде.
— Козел, Исус Христос прости всичко на убийците си… и то прикован на кръста.
— Не е вярно, бей. Последните думи на Спасителя са: „Лама, Лама Сабахтани!“ Това преведено, рязан фес, означава: „Татко, татко, на кого ме оставяш?“
Тефик, който висеше в банята на хотелския апартамент трети ден с облепена уста, се бореше за въздух като риба на сухо.
— Дори да си прав — с кашляне и хъркане продължи той, — папата прости ли на Ахмед Али Агджа, на убиеца си, Козел?
— Не ми говори глупости. Христос умря на 33 години, а разни папи, патриоти и прочие боклуци живеят до 133 с претенциите да бъдат нашите кореспонденти с Бога. козела извади набахата си, задейства механизма и я опря в адамовата му ябълка. — Броя до десет, Андериман бей, и ти прерязвам гърлото, въпреки че, Бог ми е свидетел, не бих го направил, ако не съм принуден. Къде е принц Осама бин Ладен?
3
Да те еба в кървавия гъз.