Коприна и стомана
- Автор: Мартин Кэт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Коприна и стомана». Краткое содержание книги:
— Само не отпускай ръце от врата ми. Останалото остави на мен.
Стори му се, че тя кимна. Чувстваше допира на тънките й ръце около врата си, ласката на тъмната й коса, когато отпусна глава на гърдите му. Краката й бяха голи и леденостудени. Искаше му се да ги стопли с дланите си. Искаше му се да смъкне дрипавата нощница от гърба й и да се увери с очите си, че никой не я е наранил.
— Тя добре ли е? — попита намръщено Джейсън, когато Люсиен прекрачи прага на килията.
— Не съм сигурен. — Някакъв мускул потрепна на челюстта му. — Да се махаме оттук.
Джейсън кимна и тръгна към стълбището. Още един пазач се изправи на пътя им и бе безшумно обезвреден. Броени минути по-късно вече бяха навън и се насочиха към конете. Джейсън пое Катрин, за да може Люсиен да възседне жребеца си, а след това му я подаде. Положиха я пред него, странично на седлото. Той я загърна плътно в наметалото, опитвайки се да покрие и краката й.
Джейсън се метна на черния си ат, който отхвърли буйно глава, нетърпелив да се впусне в бяг.
— Да се махаме от този ад. — Той пришпори коня си в посока към пътя и Люсиен го последва.
След минути препускаха в галоп покрай езерото. Люсиен прикрепяше Катрин с едната си ръка. Долавяше равномерното й дишане и бавните удари на сърцето й. Из целия път тя не проговори, само от време на време отваряше очи, но дори и тогава сякаш не го виждаше. Маркизът съзнаваше, че нещо не е наред и с всяка измината миля безпокойството му нарастваше. Какво, по дяволите, й бяха сторили? Господ му бе свидетел, че всеки от тях щеше да си плати!
Продължиха да препускат право напред и накрая стигнаха целта си. Зад хана „Марш Гус“, точно както Люсиен бе наредил, ги чакаше тъмна карета с четири коня, без отличителни знаци. Той се плъзна на земята и свали Катрин, внимателен да не я нарани. Кочияшът чинно ги чакаше до каретата. Той отвори вратата пред тях, а Люсиен изкачи железните стъпала, наведе глава и я внесе в купето. Настани се удобно на меката седалка и положи Катрин в скута си, загърната с топлата вълнена пелерина. Веднага щом Джейсън се присъедини към тях, кочияшът шибна конете и каретата потегли.
Чакаше ги дълъг път до хижата. Бяха решили Джейсън да ги придружи чак дотам, в случай че по пътя изникне някакво препятствие. После щеше да се върне в Карлайл Хол, при децата и съпругата си. Люсиен смяташе да настани удобно Катрин и да се върне в замъка. Щеше да изпрати жена да я обслужва, докато леля Уини се върнеше от Лондон, където бе настояла да остане до освобождаването на Катрин.
След известно време щеше да я повика и да й обясни, че е в безопасност. Но трябваше да изчака. Искаше да се увери, че наистина всичко е наред и да реши какво ще предприеме оттук нататък.
Засега можеше само да седи, да притиска Катрин в ръцете си, да се притеснява за нея и да се пита какво ли се е случило. Седнал срещу него, Джейсън я разглеждаше със сините си, проницателни очи и очевидно го вълнуваха същите въпроси.
— Какво й е?
Люсиен несъзнателно я притисна още по-плътно към себе си.
— Нямам представа. Вероятно са й дали някакво приспивателно. — Той я погледна и видя, че очите й са полуотворени. — Катрин, аз съм, Люсиен. Чуваш ли ме?
Лека усмивка повдигна ъгълчетата на устните й.
— Люсиен… Сънувах те как идваш. — Тя се раздвижи в скута му, повдигна се и лекичко го целуна по бузата. Изненада и приятна топлина се разляха по тялото му. — Молих се… да дойдеш.
— Как се чувстваш?
— Чудесно — промърмори дрезгаво Катрин. — След като… ти си тук. — Тя отново се отпусна и се сгуши на гърдите му, а клепачите й се притвориха.
— Какво, по дяволите, са направили с нея?
— Опиум — пророни Джейсън през зъби. — Виждал съм подобна гледка и преди.
— Опиум? Господи, как ще й се отрази?
— Зависи от колко време я наливат. Човек лесно се пристрастява към него. Докато го взема, ще остане в това състояние.
— Като безчувствена кукла. За да могат да правят с нея каквото поискат.
— Точно така.
— А какво ще стане сега, когато престане да го взема?
— След време ще се възстанови.
Люсиен се намръщи.
— След колко време? И как?
— След като престане да й действа, ще се почувства зле. Тялото й ще жадува поредната доза и няма да намери покой, докато кръвта й не се изчисти окончателно.
Люсиен се опита да потисне напиращия в гърдите си гняв, но усилията му бяха безполезни.
— Онези копелета ще горят в самия ад.
— Искали са да я сломят, да пречупят волята й. Могли са да я поддържат в това състояние с години.
— Слава богу, че не изчакахме още малко.