Коприна и стомана
- Автор: Мартин Кэт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Коприна и стомана». Краткое содержание книги:
Тялото й бе невероятно леко и сковано, но сънят… о, сънят й бе така прекрасен. Със затворени очи Катрин се отдаде на горещата целувка на маркиза.
7
Облечен в прилепнали черни бричове, високи черни ботуши и черен жакет, който покриваше белите ръкави на ризата му, Люсиен вървеше към конюшнята зад градската си къща. До него уверено крачеше Джейсън, облечен също в черно.
Бледата светлина на луната се прокрадваше през пластовете гъсти облаци, надвиснали над града. В пълна тишина двамата се метнаха на конете си — любимия кон на Джейсън, Блеки, и безценния жребец на Люсиен, Блейд. Минаха по най-тъмните странични улички на Лондон и се насочиха към масивна постройка с каменни стени, разположена на малко хълмче в покрайнините на града. Това бе лудницата „Сейнт Бартоломю“.
Оттатък болницата, на пътя, който водеше към Съри, ги чакаше впрегната карета. Тя щеше да откара лейди Катрин Грейсън на сигурно място, в ловната хижа на Люсиен, построена в горите край Касъл Ранинг.
Трябваше само да стигнат дотам.
Люсиен стисна упорито зъби. Какво ли ги чакаше в „Сейнт Бартоломю“? Дали не бяха измъчвали Катрин? А ако свареше някой от пазачите да се гаври с нея? Той изруга безмълвно. Не бе забравил грозната си заплаха. Ако Блекмор бе позволил да й сторят зло по някакъв начин, щеше да се изправи лице в лице с неговия гняв и да си понесе последствията. Дори за миг не се запита защо мисълта за нейното страдание толкова го разстройва или по какъв начин Катрин е успяла да стопи дистанцията, която той винаги поддържаше между себе си и останалия свят. В момента единствената му грижа бе да я измъкне оттам.
Блейд се стресна, когато от тясната уличка побягна някакво улично куче на кафяви и бели петна. То жално скимтеше, докато пазачът на близката кръчма го замеряше с каквото свари.
— И да не си се върнал повече, безполезна твар такава! — Мъжът размаха огромния си юмрук, после се обърна и потъна в сградата, а вратата се затръшна зад гърба му.
Люсиен пришпори коня си напред и Джейсън го последва. От ноздрите на животните се сипеха бели лепкави облачета, докато си пробиваха път по прашната улица. В тази част на града нямаше паваж, а само тесни пътечки, поръсени с чакъл. Във въздуха се носеше тежка миризма на гниеща мърша и дори ноздрите на Блейд се свиваха с отвращение. До вратите висяха дрипави просяци, а пияни моряци залитаха и пееха мръсните си песни.
Продължиха напред и околността започна да се променя. Все по-рядко се срещаха постройки, а уличките не бяха така мръсни. Встрани от пътя бе избуяла гъста трева. Зловеща постройка изплува на отсрещния хълм от мрака на нощта — болницата „Сейнт Бартоломю“.
Не за първи път Люсиен виждаше тази сграда. Бяха идвали преди два дни, за да проучат околността на дневна светлина и да съставят план за действие. Задната врата им се стори най-подходяща за проникване в болницата. Джейсън се насочи към нея и Люсиен също пришпори коня си натам. Входът се охраняваше само от един пазач, който се поклащаше полузаспал на поста си. Джейсън бе прав — нямаше много желаещи да влязат в „Сейнт Бартоломю“.
Джейсън слезе от коня си и махна на Люсиен да го последва. Завързаха животните в сянката на някакво дърво.
— Брой до петдесет — нареди Джейсън. Едрата му фигура се издигаше като призрачно видение в тъмнината. — После направо влез. Дотогава ще съм обезопасил входа.
Люсиен кимна и приятелят му безшумно се отдалечи. После, докато броеше наум, отвърза тежко вълнено наметало от седлото си и го преметна през рамо. Нощта бе студена и Катрин щеше да се нуждае от топла дреха, докато стигнат до каретата. Той преброи до петдесет и се плъзна в сенките на дърветата.
Когато стигна до входа, пазачът седеше встрани с клюмнала над гърдите глава, сякаш е заспал. Люсиен предполагаше, че дрямката му ще продължи достатъчно дълго, за да се отдалечат от „Сейнт Бартоломю“. Той безмълвно прекрачи прага и видя Джейсън, който го чакаше в коридора, водещ към вътрешността на сградата.
— Информацията ни се оказа вярна. Вратата не е заключена. Да се надяваме, че източниците ни не са ни подвели и за останалото.
Дано е така, помисли си Люсиен. Всяка изминала минута увеличаваше шансовете да ги заловят. Трудно му бе да си представи изумлението на пазачите, ако заловяха херцог и маркиз, които се опитват да проникнат тайно в лудница. А още по-трудно би понесъл мисълта, че за пореден път се е провалил в усилията си да спаси Катрин.
Този път не можеше да си го позволи.
Тежката метална врата се отвори беззвучно. Люсиен мислено благодари на онзи, който се грижеше да поддържа пантите й смазани. Тежката воня на немити тела и изпражнения го удари като юмрук в лицето. Люсиен стисна зъби и се опита да не си представя Катрин, принудена да прекарва ден след ден в това отблъскващо място.