Крадец на сърца
- Автор: Стоун Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Крадец на сърца». Краткое содержание книги:
Наистина ли Джеси бе преровил багажа й? Обискът явно е бил бърз и вещ, защото всичко беше на мястото си.
— Претърсил си багажа ми?
— Не беше необходимо. Без да разкривам подробности, само ще кажа, че на различни места в имението ми има поставени детектори.
„Без да разкривам подробности.“ Нима Джеси наистина я смяташе за шпионин или убиец?
Кейтлин беше разочарована, но не и ядосана, защото Джеси мислеше, че е способна да убие неговия лъв. В края на краищата, тя бе пристигнала без предизвестие и бе обяснила присъствието си по не много убедителен начин. И Джеси бе сторил необходимото, за да предпази застрашеното същество.
Той не й бе позволил да се върне в Капалуа, защото мислеше, че Кейтлин ще сподели със съучастниците си онова, което е разузнала за дома му.
Тя не беше добре дошла в къщата във формата на полумесец. Кейтлин беше врагът. Всъщност, в момента беше военнопленник.
А насмешката, която бе доловила в гласа на Джеси? Това беше само хитрина, за да я предразположи и да я накара да се почувства в безопасност и да допусне грешка. Той несъмнено през цялото време се бе подигравал на жалките й опити да бъде остроумна.
— Защо не остави лъва да ме убие?
— Не е в моя стил. Пък и съществува вероятност да не си дошла тук заради лъва, а да си откачена, изобретателна моя почитателка. Смяташе ли да ме затвориш някъде, Кейтлин? Да ме завържеш, докато се съглася да напиша, каквото искаш? Съжалявам, но не си падам по игрите със завързване. А ти?
Джеси наистина й се подиграваше и Кейтлин усети презрението му.
— Е, Кейтлин, и ти ли си от онези жени, които искат палта от кожа на бял лъв?
— Не.
— Не? Тогава си почитателка на романите ми.
— Казах ти каква съм. Сърдечен хирург, който ще прочете сценария на „Крадец на сърца“. Не съм твърдяла, че вече съм го прочела.
— Но не спомена, че си сърдечен хирург.
— Предполагам, че това се подразбираше. И двамата знаем, че сценарият ще бъде прочетен от сърдечен хирург и от психиатър. Сигурно не си ме помислил за психиатър. Вероятно не се вмествам и в представата ти за хирург.
„Напротив. Ти си фантазиите ми, превърнати в реалност. Дори много повече.“
Джеси никога не би съумял да сътвори и опише видението, което се появи на стъпалата пред дома му в апогея на бурята. Макар и мокра до кости, Кейтлин беше невероятно красива. От черните й коси се стичаха дъждовни капки като искрящи диаманти. А очите й с цвета на морето блестяха от смелост. Памучната й рокля бе станала прозрачна от дъжда и въпреки че той не откъсна поглед от лицето й, тя се бе почувствала неудобно. Очарователна стеснителност. Но не бе трепнала и бе устояла.
Кейтлин беше Венера, появяваща се от вълните. Безстрашна, предизвикателна, нежна и същевременно неотстъпчива. Той не беше мъж, който можеше да бъде омагьосан. Но мократа прелъстителка го бе изкушила.
После бяха започнали лъжите.
И сега красивата прелъстителка му казваше, че лъжите не я правят нито убийца, нито почитателка на романите му. Била сърдечен хирург — тихо произнесена изповед, придружена от колебливо свиване на раменете, макар че брадичката й се бе повдигнала предизвикателно.
Джеси почувства, че магията започва да го обзема отново. И хладнокръвно сложи край на усещането.
— Защо си дошла, Кейтлин? Кажи ми.
— За да те помоля да спасиш живота на брат ти.
Джеси не трепна. Стоеше абсолютно неподвижно. Като снежнобелият лъв. Силен. Хищен. Смъртоносен.
— Патрик умира. Страда от апластична анемия, което означава…
— Знам какво означава. Нуждае се от трансплантация на костен мозък, нали?
— Да. Спешно.
— Патрик ли те изпрати?
— Не. Той няма представа, че съм тук.
— Но трябва да ти е казал за мен.
— Да. Преди няколко години, когато специализирахме заедно в Бостън.
— Какво ти каза?
— Че сте се отчуждили един от друг.
— Отчуждили — повтори Джеси. Изражението му беше непроницаемо. — А спомена ли защо?
— Не.
— Нямаше да си тук, ако ти беше казал.
— Пак щях да дойда.
„Да, сигурно — помисли си той, докато я гледаше. Морскосините й очи блестяха решително. — Би направила всичко, за да спасиш Патрик.“
— Любовници ли сте, Кейтлин?
— Какво?
— Ти и Патрик любовници ли сте?
— Не.
— А били ли сте?
— Не.
— За мен ли ти разказа или за Грейдън Слейк?
— И за двама ви. Знае, че си станал писател. Всъщност, много се интересува от…
— Каза ли ти името ми?
— Да. Джеси.
Името предизвика някакви дълбоко скрити и много лични чувства у Джеси.
Кейтлин отмести очи от него и погледна навън. Снежнобелият лъв бе изчезнал. Небето и океанът имаха сребристобял оттенък, а тропическото слънце грееше безмилостно.